fallback

Корозиралите петролопроводи - обичаен проблем в петролната индустрия

Финансовите загуби от течове не са толкова големи, че да оправдаят разходите за постоянна поддръжка

13:42 | 14.08.06 г.
Автор - снимка
Създател

Нищо ново под слънцето и снега на Аляска - течът на петролопровода на британската компания British Petroleum (BP), който миналата седмица прекъсна част от производството на групата и повиши цената на черното злато, се оказва поредният инцидент заради лоша поддръжка, пише френският вестник Либерасион. През март от пукнатина в лошо поддържан петролопровод, отново в залива Прюдоу в Аляска, са изтекли 1 млн. литра суров петрол.

Още от 1999 г. местните служители на BP подчертават, че съкращенията на персонала ще имат последствие върху сигурността. Изследването на тръбите с роботи струва скъпо - до 6 хил. долара на километър, а финансовите загуби от течове не са толкова големи, че да оправдаят разходите на компаниите за постоянна поддръжка.

Петролният консултант Стефан Сенсон, който изготвя изследване върху петролопроводите, уточнява, че за производителите цената е най-важна, а подмяната на части от тръбите струва милиони. В малки находища, чиято експлоатация няма да продължи дълго, инвестициите съответно също са били малки, а в големите находища остаряващата мрежа създава проблеми в поддръжката.

От 2004 г. в инсталациите на мексиканската компания Pemex са се случили най-малко 12 инцидента, при които е имало много смъртни случаи. В Индонезия производството е било 900 хил. барела дневно през юли - най-ниското ниво от 35 години, заради технически проблеми и действия по поддръжката.

Тръбите в залива Прюдоу не са изследвани от 1992 за следи от корозия. Те се експлоатират от 1977 г., а предвиденият срок на годност е максимум 25 години.

Малкото известни данни за Европа също призовават към бдителност. Според статистиката, давана от компаниите, които експлоатират петролопроводи в Европа (с дължина над 36 000 км), през 2003 са отбелязани 10 теча, при средно 12,7 годишно за последните 30 години. Между 1999 и 2003 г. 11 от общо 51 инцидента са били в резултат на корозия, а 29 са причинени от външни фактори.

От друга страна, Москва използва лошото състояние на преносната мрежа, за да поддържа натиска върху цените, коментира френското издание.

На 29 юни е съобщено за теч на петролопровода Дружба (основният канал за руския износ на суровината) на границата между Русия и Беларус. Според руските власти, които отговарят за природните катастрофи, тази инсталация не може да се използва в сегашното си състояние и на Транснефт, компанията, която я експлоатира, е наредено да намали драстично налягането в тръбите, за чийто ремонт, според тях, ще са нужни между 9 и 12 месеца.

Според вестник Либерасион ефектът от инцидента е доста странен - от 29 юни Литва, която е крайната дестинация на Дружба, получава само поръчаните 250 хил. барела суров петрол дневно, докато Беларус, стратегически партньор на Москва, продължава да получава доставки както по-рано.

Русия се възползва от инцидента, за да накаже Литва, защото е позволила да бъде продадена част от рафинерията Mazeikiu Nafta на полската група PKN Orlen, единодушни са повечето анализатори в Москва.

През зимата силна експлозия в руската част на Кавказ прекъсна за една седмица доставките на газ за Грузия и Армения, точно когато Газпром имаше най-големи трудности с доставките за чуждестранните си клиенти. Въпреки катастрофалния ефект върху имиджа на Русия като доставчик, тези проблеми с инсталациите имат и друго въздействие, което Кремъл много цени - държат потребителите в несигурност, което пък, от своя страна, задържа цените високи.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:01 | 02.09.22 г.
fallback