Чувствата имат значение и това е достатъчно очевидно, пише Тим Харфърд за Financial Times. Според него по-малко очевидно е какво трябва да направят социалните учени и експертите по политики по въпроса. "Писал съм много пъти за усилията за измерване на щастието, но тези усилия доведоха до прозрения, които понякога изглеждат разочароващи", разказва Хърфърд.
Оказва се, че хората са по-малко доволни от живота си, когато са в лошо здраве, безработни са или браковете им се разпадат. Това едва ли са революционни контраинтуиции. Често срещан начин за измерване на благополучието е просто да помолим хората да оценят собствения си живот: колко са удовлетворени по скалата от 0 до 10? Разумен въпрос, но изглежда груб в сравнение с набора от данни, които можем да съберем за цените и доходите.
Всъщност веднъж леко подразних изследователската общност в областта на щастието, като предположих, че няма да научим много за това как да реформираме икономическите институции на една държава, като попитаме гражданите: „Като цяло, колко богати смятате, че сте в наши дни по скалата от 0 до10?" Въпросът изглежда глупав и ни напомня колко малко всъщност знаем за благополучието, обяснява още анализаторът.
Може би точно това е въпросът, който трябва да си зададем. Неотдавнашно проучване на Федерика Либерини, Андрю Осуалд, Еухенио Прото и Микела Редоано разглежда въздействието на това как хората се чувстват относно своите финанси. Либерини и нейните колеги разглеждат въпрос от дългогодишното академично проучване „Разбиране на обществото“: Колко добре смятате, че се справяте финансово в момента? Отговорите варираха от 1 (живея комфортно) до 5 (много ми е трудно).
Изследователите установяват, че хората, които са казали, че живеят комфортно, са били по-склонни да подкрепят кампанията за оставане на Обединеното кралство в ЕС. Тези, които оценяваха финансовото си състояние като много трудно, обикновено са симпатизирали на кампанията за напускане. Всъщност, пишат учените, „усещанията на гражданите на Обединеното кралство за техните доходи са били значително по-добър ориентир за Brexit- настроенията, отколкото действителните им доходи“.
На следващо място е неравенството. Обективно погледнато, далеч не е ясно, че неравенството в доходите се увеличава. В Обединеното кралство то се повиши до високи нива през 80-те години и като цяло се задържа там оттогава. В световен мащаб също няма очевидна причина за тревога. Доходите се повишиха много по-бързо в Китай и Индия – две големи, бедни страни – отколкото в САЩ или Европа, оказвайки натиск за намаляване на неравенството в доходите.
Но какво ни казват чувствата на хората? Те разкриват различна история. Джон Клифтън, ръководител на Gallup, който от много години проследява благополучието по света, отбелязва поляризация в оценките на хората за живота им. В сравнение с преди 15 години (преди финансовата криза, смартфоните и Covid-19) два пъти повече хора сега казват, че имат най-добрия възможен живот (10 по десетобалната скала); но четири пъти повече хора смятат, че живеят най-лошия живот, който могат да си представят (0 по десетобалната скала). Около 7,5 процента от хората понастоящем са в психологически рай и приблизително същият дял в психологически ад.
08:56 | 14.09.22 г.