Подобно на Хамлет, Мерик Гарлънд има репутацията на човек, който агонизира, решавайки дали и кога да действа, пише Едуърд Люс за Financial Times. Натискът върху правосъдния министър и главен прокурор на Америка да повдигне обвинение срещу Доналд Тръмп за възпрепятстване на Конгреса и дори противодържавна дейност се засилва, откакто тогавашният президент се опита на 6 януари 2021 г. да повлияе на резултата от президентските избори. За разлика от Хамлет, Гарлънд не може да излее в монолог най-дълбоките си мисли. И все пак наскоро непроницаемият бивш съдия се доближи до потвърждаване на съобщенията, че Министерството на правосъдието на САЩ наистина провежда наказателно разследване срещу Тръмп. „Никой не е над закона в тази страна“, каза Гарлънд. „Не мога да го кажа по-ясно от това“, допълни той.
Отговорността на Гарлънд е трудно да бъде подценена. Никой президент на САЩ, настоящ или бивш, не е бил съден за федерално престъпление, камо ли осъден. Ричард Никсън, който предпочете да подаде оставка, вместо да бъде изправен пред започналата процедура по импийчмънт срещу него, беше бързо помилван от наследника си Джералд Форд. Дори Никсън да беше обвинен, това не би могло да се сравни с днешен процес срещу Тръмп. За разлика от Никсън, Тръмп има право да се кандидатира отново и показва всички признаци, че ще го направи. Ако се позовем на тръмпизма, поставянето на възможния следващ президент на подсъдимата скамейка по време на подготовката за следващите избори би било „безпрезидентско“ (от unpresidented - игра на думи от лапсус в социалните мрежи на Тръмп, бел. ред.). То също би рискувало граждански конфликт. Въпреки че хватката на Тръмп над Републиканската партия може да се каже, че се разхлаби през последните месеци, той продължава да разполага с предаността на милиони американци, много от които въоръжени.
Срещу това Гарлънд трябва да претегли потенциално огромната цена от въздържането от правни действия. В продължение на два месеца на американската общественост бяха подложени най-убедителните изслушвания в Конгреса след разследванията на аферата "Уотъргейт" през 1974 г., които свалиха Никсън. Водени най-вече от Лиз Чейни, представителката на Конгреса от Републиканската партия, телевизионните зрители чуха уличаващи Тръмп свидетелства от влиятелен списък от бивши служители на Белия дом, адвокати на Тръмп, републикански функционери и дори членове на семейството на бившия президент. Комисията към Камарата на представителите за метежа от 6 януари е до голяма степен демократическа по състав, но нейните свидетели са почти изключително републиканци.
Изслушванията не оказаха особено влияние върху общественото мнение в САЩ. Всъщност слабият рейтинг на одобрение за Джо Байдън достигна нови дълбочини, откакто те започнаха. Повечето избиратели са заети с икономически тревоги. Но доказателствата, събрани от комисията, засилиха светлината на прожекторите върху Министерството на правосъдието на Гарлънд – нейната основна целева аудитория. Според Washington Post министерството е подложило на разпит няколко бивши служители на Тръмп, включително Джефри Кларк, бивш старши адвокат във ведомството, чийто дом във Вирджиния беше претърсен от органите на реда през юни. Кларк, който се смята за бъдещ правосъден министър и главен прокурор, ако Тръмп спечели през 2024 г., беше изведен призори по пижама, докато къщата му беше обърната с главата надолу. Кларк беше единственият служител на Министерството на правосъдието, който беше готов да подкрепи фалшиви списъци с електори (които гласуват по време на президентски избори от името на всеки щат, като броят им зависи от населението му – бел. прев.) по заповед на Тръмп. Най-малкото, подобни полицейски набези не се правят за дребни риби.