В Германия светлините се намаляват, душовете се съкращават, а плувните басейни се затварят. Френските шофьори бяха призовани да отнемат крака си от педала на газта. Докато Русия използва износа си на енергия като оръжие – карайки цените да скочат и увеличавайки перспективите за недостиг тази зима – европейците биват приканвани да дадат своя принос, за да намалят потреблението. В лакомата за енергия Америка обаче идеята остава политически радиоактивна, пише Майлс Макормик за Financial Times.
В нация, описана от бившия президент Джордж Буш-младши като „пристрастена към петрола“, да проповядваш пестеливост означава да подпишеш собствената си политическа смъртна присъда.
„В Европа казват, че чрез намаляването на термостатите ще намерите своя път към свободата“, коментира Кевин Бук, управляващ директор на консултантската компания ClearView Energy Partners. „Президентът Джими Картър навремето навлече жилетка и каза същото – и не беше преизбран.“
Демократическата партия на Картър взе само шест щата при съкрушителното поражение от Роналд Рейгън, след като петролните кризи от 70-те години дерайлираха неговото президентство. Спомените как той с пуловер приканваше американците да „живеят икономично“ избуяват в съвременния политически дискурс.
„Америка е място, където очакваме да можем да шофираме, когато искаме, където искаме“, посочва Бук. „Да ни казват, че не можем, не е много успешна политическа стратегия.“
Като най-големият производител на петрол и природен газ в света и нетен износител на енергия, САЩ не са в същото затруднено положение, както през 70-те години. И за разлика от Европа, те не са оставени на милостта на Кремъл, който може да съкрати доставките за Стария континент тази зима. Но има убедителни аргументи от академици и гурута американците да намалят потреблението си на енергия.
В допълнение към намаляването на въглеродните емисии, потреблението на по-малко бензин би помогнало за намаляване цената на бензиностанциите – нещо добро както за шофьорите в САЩ, така и за техните колеги отвъд Атлантика. Използването на по-малко природен газ за отопление и електричество пък би освободило повече доставки, които да бъдат транспортирани до Европа (въпреки че в краткосрочен план капацитетът за втечняване е почти достигнат) и би направило това по-евтино.
Това е „най-ефективният“ начин за справяне с множество проблеми наведнъж, смята Мегън О’Саливън, професор по политика в Харвардския университет. „Това е нещо, което очевидно трябва да бъде част от инструментариума на властите – особено във време, когато, изправени пред този пълен набор от предизвикателства, имаме относително малко инструменти.“
И все пак, с повече мили асфалтирани пътища, отколкото където и да е другаде в индустриализирания свят, и лоша инфраструктура на обществения транспорт, пътуването с кола е от основно значение за придвижването в САЩ. Америка представлява малко над 4 процента от световното население, но консумира около една пета от световния добив на петрол.
Джейсън Бордоф, директор-основател на Центъра за глобална енергийна политика към Columbia University, казва, че разумното използване е „критично необходим инструмент за справяне с реалния недостиг на енергия“. Но той е загрижен, че призивите за ограничаване могат да бъдат възприети като слабост и да отнемат блясъка на американското енергийно господство“.
Президентът на САЩ Джо Байдън, знаейки, че гласоподавателите ще хвърлят вината за високите цени на петрола върху него, използва различни лостове, за да се опита да намали цената на петрола, но нито един от тях не включваше молба към американците да намалят потреблението си.
Запитан наскоро дали скоро може да се появи призив за ограничаване на търсенето, Байдън възрази, настоявайки, че високите цени означават, че американците вече правят „всичко по силите си, за да не се налага да посещават бензиностанциите“.
През юни цените на бензина в САЩ надхвърлиха 5 долара за галон за първи път в историята. След това спаднаха малко, но остават на почти рекордни нива. Това започва да принуждава някои американци да спрат да карат, показват данните.
„В САЩ също се ограничаваме – ние просто го правим чрез цените“, изтъква Ейми Майърс Джафе, професор от университета Тъфтс. „Цените достигат прекомерни нива и най-бедните членове на обществото престават да шофират, защото не могат да си го позволят.“