Апълбаум? Снайдър? Белтън? А може би някой Достоевски или Солженицин? Войната на Путин в Украйна предизвика закъсняло любопитство към руското лидерство и вземането на решения. За справка Едуард Лукас, старши научен сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA) и бивш старши редактор в The Economist,
препоръчва книгите на Ан Апълбаум ("ГУЛАГ"), Тимъти Снайдър ("Кървави земи") и Катрин Белтън ("Хората на Путин"). Измъчените герои, които изпълват страниците на великите руски романи, и дисекцията на сталинизма, направена от най-известния дисидент на Съветския съюз, предизвикват и днес прозрения, сравнения и въпроси.
Но за бързо и ефективно въведение във вътрешните работи на Кремъл най-добрият съвет на Лукас е … филмът „Семейство Сопрано“.
Действието на този многократно награждаван американски криминален сериал се развива не в Москва, а в Ню Джърси. Главният герой е застаряващият мафиот Тони Сопрано. Той и неговите помощници се подвизават в мръсен нощен клуб, а не в Кремъл. Те управляват по-скоро бизнес за рекет, отколкото ядрена суперсила.
Но приликите са поразителни. И двете банди извличат „ренти“ (на жаргона на икономистите - незаслужена печалба), като използват заплахи за насилие, за да наложат спазването им. Американските мафиоти „ловуват“ в ресторанти и строителни обекти. Кремъл събира данъци от индустриите, свързани с природните ресурси, и чрез подкупи от лицата, които взаимодействат с държавните органи. Паричните потоци се движат нагоре и надолу: те обогатяват хората по върховете, които на свой ред използват парите, за да плащат на поддръжници и да финансират сплашването на съперници.
Както Сопрано, така и техните кремълски колеги са непривлекателни: брутални, с нечистоплътен език и изказ, с лош характер и вулгарни. И двете групи поддържат легитимност и дисциплина чрез изкривени кодекси на честта, основани на исторически митове, подплатени с етнически и езикови бомбастични изрази. При мафията в Ню Джърси това се основава на предразсъдъците, с които са се сблъсквали италианските имигранти през последните десетилетия, което уж легитимира създаването на паралелна управленска структура. Корумпираният авторитаризъм на Путин се оправдава с травмите от разпадането на Съветския съюз и хаотичните 90-те години на миналия век в Русия. В още един обрат и Тони Сопрано, и Путин проявяват жив, макар и избирателен интерес към Втората световна война.
Мафиотските структури са страшни и устойчиви. Но те имат и присъщи слабости. Един от проблемите е вътрешното съперничество. Политическите и правните институции помагат на хората да уреждат различията си по мирен начин, като губещите се съгласяват с неблагоприятните резултати. В свят, основан на лични взаимоотношения и вземане на решения въз основа на статута, скандалите лесно ескалират, разрастват се разрушително и завършват зле. Параноята на Путин по отношение на най-близкото му обкръжение е оправдана. Както и тази на Тони Сопрано.
Друга уязвимост е външната. В случая на Сопрано тя е свързана с американската система за наказателно правосъдие. Мафиотите могат да подкупват или сплашват отделни лица. Могат да вербуват подкупни политици или некоректни полицаи. Но е много по-трудно да се подкокоросва институция, зад която стои цялата мощ на държавата, включително и програми за защита на свидетели, електронно наблюдение, закони за пране на пари и споразумения за признаване на вина. Мафиотските структури са уязвими за проникване. Те трудно пазят тайните си. Съвестта гризе съзнанието. Страхът и алчността са големи мотиватори, но не винаги решаващи.
В случая с Путин заплахата е от демократичните, правовите държави и многостранните организации. Те ограничават, макар и несъвършено, способността на Русия да заплашва своите съседи. Свободата, законността и достойнството, които другите държави се опитват да осигурят на своите граждани, рязко контрастират с презрителния подход на Кремъл към неговите поданици. Малцина избират град, в който има мафия, вместо друга алтернатива.
В случая с Украйна това създава опасна дилема. Южната съседка на Русия не трябва да бъде оставена да успее, твърди Кремъл. Но все по-често изглежда, че мафията на Путин няма достатъчно мускули, за да го направи. Едно е да се плаща от и на мафиотите с пари в брой и на думи. Да воюваш заради тях е друго. „Руската държава изглежда фашистка по върховете си, но ѝ липсва фашисткият капацитет за тотална война", отбелязва Снайдър. Очевидно украинците се справят по-добре с пазенето на свободата си, отколкото руснаците - с нейното смазване.