Ако бяха необходими допълнителни доказателства за цинизма на Кремъл, те дойдоха през последния уикенд. Едва бе изсъхнало мастилото върху сделката, позволяваща да се възобнови износа на зърно от блокираните украински пристанища, когато Русия удари Одеса с две крилати ракети; други две бяха свалени. Зърненото споразумение, постигнато с посредничеството на ООН и Турция, имаше за цел да предотврати глобална продоволствена криза, за която Световната продоволствена програма предупреди, че може да тласне още 47 милиона души към глад. Ако трудно постигнатата сделка сега се провали, отговорността ще бъде на Москва, пише Financial Times в редакционен коментар.
Руската блокада на Черно море се отрази опасно на глобалната верига за доставки на храни, която вече бе засегната от прекъсванията заради коронавируса и лошите реколти. Преди нахлуването на Москва през февруари Украйна беше петият по големина износител на пшеница в света, жизненоважен доставчик за страните от Близкия изток и Африка. Ограниченията върху украинския износ оставиха 22 милиона тона пшеница, жито и други зърнени храни, блокирани в силози. Недостигът на храни и покачването на цените вече удрят икономиките в развиващия се свят.
Ракетният удар е особено вреден, тъй като споразумението от петък разчиташе до голяма степен на вярата, че Русия ще се придържа към ангажиментите си да не атакува търговски кораби, превозващи зърно от украински пристанища. Длъжностни лица предупредиха, че не е ясно как ще се прилага то в случай на нарушения. Доверието между Киев и Москва е толкова нищожно, че двете столици не подписаха директно помежду си, а отделни споразумения с ООН и Анкара.
Украйна няма да предприеме широкомащабно разминиране на своите пристанища - което може да ги направи уязвими за руско нападение - но нейните пилоти ще насочват търговските кораби със зърно през безопасни канали. В замяна на ангажиментите да позволи това да се случи, Русия издейства гаранции от ООН и ЕС към корабособствениците и застрахователните компании, че могат да изнасят руско зърно и торове без да попаднат под западните санкции.
Русия всъщност не даде гаранции, че няма да атакува райони с украински пристанища, които не са пряко свързани с износа на зърно, така че ударът от събота по това, което Москва твърди, че са военни цели, технически не нарушава споразумението. Но търговците вече бяха скептични относно това колко корабособственици биха били готови да рискуват да доплават до украинските пристанища или да платят солидните рискови премии, които застрахователите ще изискват. Въпреки че Киев правилно се ангажира да продължи да се подготвя за износ на зърно, макар че осъди атаката на Москва и призова търговските кораби да се присъединят към „керваните“, има въпроси относно това как значителни количества зърно могат безопасно да бъдат натоварени, ако руските бомбардировки близо до пристанищата продължат.
Москва може би е мълчаливо доволна. Тя усложни живота на Киев при рестартирането на износа. Също така повиши цените на фючърсите върху пшеницата, които спаднаха след сделката от петък, така че ще печели повече от износа на собственото си зърно, който може да бъде улеснен от това споразумение - или от продукция, която се изнася контрабандно от Украйна и се обозначава като "руска". Междувременно външният министър на Русия Сергей Лавров беше изпратен в няколко африкански столици, за да ги убеди, че Украйна и западните санкции срещу Русия, а не инвазията на Москва, са причината за кризата с храните.
Западните държави трябва да продължат да правят всичко възможно, за да улеснят алтернативните маршрути за износ (включително с камиони и влакове) на украинско зърно и да бъдат готови да предоставят широкомащабна помощ на страните, засегнати от недостиг. Те също така трябва да се ангажират с по-енергична дипломация с развиващи се страни, които клонят към версията на Кремъл за случващото се в Украйна. Непредизвиканият конфликт на президента Владимир Путин продължава да заплашва с глад милиони. Ако това ни сполети, не бива да позволяваме на Москва да се измъкне.
20:45 | 13.09.22 г.