По стандартите на съвременните активистки кампании това беше незначително съобщение за пресата в САЩ. Групата за расова справедливост „Цвят на промяната“ наскоро направи изявление, в което настоява компаниите да спрат да финансират политици, които ограничават достъпа на жените до аборти, пише за Financial Times Андрю Еджклиф-Джонсън.
„Цвят на промяната“ далеч не е първата прогресивна организация, която обвинява бизнеса в лицемерие заради това, че позволява посегателства срещу репродуктивните права, като същевременно предлага да покрие пътните разходи за служители, нуждаещи се от медицинска процедура извън техния щат, след като Върховният съд през юни отне конституционното им право на прекратяване на бременността (доста щати автоматично активираха забраната на тяхна територия – бел. прев.)
Поразителното в петицията на организацията обаче беше, че много от тези компании са едновременно атакувани и отдясно. Консерваторите в щатите, контролирани от републиканците, заплашиха да прекратят договорите с фирми като Citigroup, които според тях помагат на жените да прекъсват бременността си.
Бизнес лидерите все по-често се оказват в подобна губеща позиция между чука и наковалнята по теми, които никога не са искали да обсъждат, след като въпросите на културната война започват да доминират в американския политическия дискурс.
Disney беше най-видимата мишена, атакувана от губернатора на Флорида Рон ДеСантис, след като натискът от страна на служителите я накара да осъди плана на щата да ограничи обсъждането на сексуалността или половата идентичност в началните училища.
Но примерите на бизнеси, въвлечени в културните войни, се увеличават. Apple и други са на нож с губернатора на Тексас Грег Абът относно заповед, която приравнява установяващата пола медицинска намеса при интерсексуални непълнолетни на насилие върху деца. Западна Вирджиния предупреди, че може да спре да прави бизнес с компании, включително BlackRock и JPMorgan Chase, заради предполагаемия им „бойкот“ на изкопаемите горива.
И докато демократите обвиняват корпоративните печалби и високото заплащане на бизнес ръководителите за инфлацията, републиканците нарекоха дори Американската търговска камара, надеждно защитаваща свободния пазар, „алармистка“ – същият етикет, който сега прилагат към корпорации, които говорят открито по проблемите на устойчивото развитие или социалната справедливост.
Идеята, че корпоративните ръководители трябва да заемат позиции по спорни въпроси, вариращи от имиграцията до ваксинацията, се нормализира. Една професионална група на бизнес лидери, World 50, съобщи неотдавна, че 95 процента от нейните членове смятат, че натискът да се прави това е нараснал през последните три години. Сега обаче виждаме обратна реакция на бизнес активизма, задълбочаващо се подозрение към корпоративните пари в политиката и промяна в политическия дебат.
Американските компании в продължение на десетилетия издаваха чекове на политици и от двете основни партии, за да си купуват достъп и да прокарват интересите си, отбелязва Джо Замит-Лучия, автор на „Новият политически капитализъм“. Но той добавя: „Нещата, които са от значение за личния интерес на бизнеса, сега са добавъчни на културните войни. Така че може да купувате достъп, но достъп до какво?... Никой не иска да харчи 10 милиона долара, за да си купи достъп до участие в дебата за абортите“.
11:42 | 14.09.22 г.