Година след като най-големите протести в Куба от десетилетия разтърсиха еднопартийния режим, стотици от участвалите в тях хора са в затвора, а икономическите и политически фактори, които ги предизвикаха, до голяма степен се запазват. Улици и площади се изпълниха с демонстранти на 11 и 12 юли 2021 г., като някои откликнаха на призиви в социални мрежи, а други се присъединиха спонтанно, за да изразят разочарованието си от недостига на стоки, дългите опашки и липсата на политически възможности. Малко неща са се променили оттогава: правителството на Комунистическата партия предприе най-широкомащабното от шест десетилетия, макар и все още ограничено, отваряне към частното предприемачество и позволи създаването на малки и средни компании. А затихването на пандемията от Covid-19 позволи на туристическия сектор постепенно да се съживи. Като цяло обаче икономическото положение остава тежко, с дълги опашки и бързо нарастващи цени на стоките, които се намират в ограничени количества. Това допринесе за огромен ръст на емиграцията, основно към Съединените щати. Освен това икономиката остава подложена на натиск от американските санкции. Въпреки че президентът на САЩ Джо Байдън разхлаби някои от тях, като например позволи на хора, живеещи в страната, да изпращат повече пари на своите кубински роднини и някои молби за визи да бъдат обработвани в Куба, той не бърза да изпълни обещанията си от своята предизборна кампания да отмени много от другите ограничения, наложени от бившия президент Доналд Тръмп. Изпълняването на този ангажимент вероятно ще бъде допълнително забавено заради потушаването на протестите в Куба от правителството, което влоши атмосферата за предприемане на каквито и да било привидни отстъпки от страна на Вашингтон. Протестите обаче променили всичко за семейство Роман от квартал Ла Гуинера в Хавана. Трима членове на семейството били арестувани по време на демонстрациите и двама от тях остават в затвора. "Те не са извършили престъпление, което да е толкова сериозно, че да се налага такова наказание", каза Емилио Роман, чийто 26-годишен син Йосней, строителен работник, и 24-годишна дъщеря Макянис, домакиня, били осъдени през март на 10 години затвор по обвинения в подстрекателство към бунт. Най-малката му дъщеря, 18-годишната Емийослан, била освободена условно, тъй като е била непълнолетна, когато била арестувана. Били задържани и трима братовчеди, като двама от тях също излежават сега 10-годишни присъди. Представители на властите не казват колко души са били арестувани по време на протестите, които бяха проведени на десетки места в страната, но независимата организация Justice 11J, създадена за следене на случаите, е отчела повече от 1400. Прокуратурата каза през юни, че са постановени 488 присъди срещу демонстранти, достигащи до 25 години затвор. Властите настояват, че арестуваните не са политически затворници, а хора, които са нарушили обществения ред, участвали са във вандалски прояви или са подстрекавали към бунт, често под внушението на базирани в САЩ опозиционни групи, които използват социалните мрежи, за да атакуват социалистическата страна. След провеждането на масова ваксинационна кампания с ваксини местно производство властите казаха, че не са отчитали смъртни случаи от Covid-19 повече от месец. Хотели и въздушни линии, затворени повече от една година, сега отново заработват - нещо от критично значение за страната, която е силно зависима от чуждестранния туризъм за твърдата валута, необходима за вноса на храна и други стоки от жизненоважно значение. Миналата година Куба прие само 573 хил. чуждестранни туристи в сравнение с 4,2 милиона през 2019 година. Дългите опашки за гориво и храна обаче остават и прекъсванията на електроснабдяването са често явление след причинения от пандемията икономически спад от 11 процента през 2020 г. и слабото възстановяване от 2 процента през 2021 година. "Тези кубински служители отказват да приемат трите най-прости икономически мерки за решаване на кризата: закуската, обяда и вечерята", каза Доминго Амучастеги, бивш кубински дипломат. Той се аргументира, че отварянето за малкия частен бизнес все още е твърде ограничено. "Големият урок от Китай и Виетнам се пренебрегва", каза Амучастеги, визирайки комунистически страни, които дадоха много по-голяма свобода на частната инициатива. Все пак министерството на икономиката на Куба обяви в средата на юни, че от септември са били одобрени 3980 малки и средни частни предприятия и са били създадени 66 300 работни места. Някога могъщата захарна индустрия успя да произведе само 480 хил. тона след последното събиране на реколтата, което е само малко над половината от планираното и не е достатъчно, за да бъдат изпълнени договорите за износ. Но може би най-тежкият удар за повечето кубинци е инфлацията, която беше предизвикана от премахването на старата двувалутна система - реформа, която беше обсъждана от дълго време и най-после беше въведена на фона на други кризи. Въпреки че официалният курс на новото унифицирано песо е 24 за един долар, на улицата 1 долар се разменя за 100 песо. Една от най-видимите последици, дължащи се на икономическата криза – и, в по-малка степен, на потушаването на протестите – е резкият скок на емиграцията. Митническите служби и граничната охрана на САЩ са регистрирали около 140 хил. кубинци по сухопътните граници на страната от началото на фискалната година през октомври до май - брой, който превишава дори драматичното изселване от Мариел през 1980 г., когато 125 хил. кубинци достигат до Съединените щати. Американската брегова охрана съобщи, че е прехванала 2464 кубински мигранти по море - също значително увеличение в сравнение с последните години. "Все по-малко млади хора искат да живеят в страната", каза роденият в Куба адвокат и политически анализатор Луис Карлос Батиста и предупреди, че загубата на толкова много хора нанася икономически щети на малката страна със застаряващо население, която се опитва да се справи с наложените от САЩ санкции. "Може да се окаже, че 1,5 процента от населението на Куба е напуснало страната само за 10 месеца", отбеляза той.
/БТА/
10:52 | 14.09.22 г.