Когато COVID връхлетя света, властите отговориха с изключителна координация на монетарни и фискални стимули. Резултатът беше рязко V-образно икономическо възстановяване от пандемичните дъна.
Тъй като еврозоната е изправена пред скок на инфлацията, предизвикан от войната в Украйна, тя ще трябва да засили координацията още веднъж, за да избегне събуждане на призрака на европейската криза с държавните дългове, пише за Financial Times Силвия Арданя, ръководител на европейските икономически изследвания в Barclays.
Европейската централна банка се стреми да разработи инструмент за предаване на политиките в еврозоната, за да ограничи така нареченото фрагментиране, при което има по-хаотично покачване на доходността на облигациите в една страна, отколкото в друга.
Различните оперативни, правни и политически предизвикателства пред това са много. Но ключово такова е свързано с условията, които страните трябва да изпълнят, преди да се възползват от новия механизъм. Условността означава, че политиките ще трябва да бъдат координирани.
По време на европейската дългова криза финансовите условия се затегнаха на фона на повишаването на лихвените проценти от ЕЦБ. Тъй като опасенията за неплатежоспособност се увеличиха, правителствата в страните, наречени „периферни“, трябваше рязко да затегнат фискалната политика, за да си осигурят подкрепата на МВФ или ЕС, или да запазят достъпа си до финансовите пазари.
Този неуспех да се координират политиките отслаби допълнително активността, особено в онези страни като Италия, които приложиха „фискална консолидация“, която удари растежа – главно чрез увеличаване на данъците и чрез съкращаване на публичните инвестиции, вместо намаляване на текущите държавни разходи. Създадена бе порочен монетарен кръг.
Историята не се повтаря, но се римува. Въпреки че това не е основният сценарий на Barclays за перспективата пред еврозоната - очакваме плитка рецесия, последвана от скромно възстановяване - настоящият макро фон опасно наподобява този от 2010-2011 г.
Пазарната нервност от 9-14 юни беше свидетелство за това, след като доходността на италианските облигации се повиши рязко над германските им еквиваленти. Прогнозите за еврозоната може да се влошат, ако правителствата бъдат принудени отново да затегнат фискалната политика на фона на нарастващите опасения относно устойчивостта на дълга, резултат от по-високите разходи по заемите и по-ниския реален растеж.
Досега ангажиментът на ЕЦБ да предотврати финансовото фрагментиране успокои пазарите. Споразумението за надежден механизъм за борба с фрагментирането на заседанието на управителния й съвет от 21 юли е необходимо условие, ако ЕЦБ иска да предотврати фискална криза по време на планираното затягане на монетарната си политика, но се съмняваме, че ще бъде достатъчно.
10:05 | 14.09.22 г.