Големите петролни шокове от 70-те години изнесоха на западните политици отрезвяващ урок за мощта на световните енергийни суперсили. Петдесет години по-късно урокът се учи отново, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.
Русия отвръща на западните санкции, като ограничава доставките на газ за Европа. Перспективата за пълно спиране на руския газ предизвиква почти паника на Стария континент, след като Германия и други големи икономики обмислят енергийни дажби тази зима. Междувременно Джо Байдън - притеснен от покачващите се цени на бензина преди междинните избори - трябваше да забрави предизборната си реторика относно третирането на Саудитска Арабия като парий. Президентът на САЩ заминава за Рияд през юли, за да помоли саудитците да добиват повече петрол.
Урокът изглежда е прост и обезкуражаващ. През 2022 г. - както и през 1973 г. - големите световни производители на петрол все още могат да накарат най-големите политически сили в света да им играят по свирката.
Но нека погледнем отвъд текущите заглавия и енергийната геополитика става много по-сложна, пише Рахмън. Русия има предимство в краткосрочен план, но нейната позиция ще се влоши драстично през следващите три години. Америка има голям проблем в краткосрочен план, но е в силна позиция в дългосрочен.
ЕС има най-големите краткосрочни и средносрочни проблеми. Въпреки смелите разговори за диверсификация и декарбонизация европейците все още са далеч от избистрянето на нова жизнеспособна енергийна стратегия.
Русия и ЕС са в надпревара с времето. Руската цел очевидно е да предизвика икономическа криза в Европа тази зима и по този начин да отслаби подкрепата на ЕС за Украйна. Правителството на Унгария, известно със снизходителното си отношение към руския президет Владимир Путин, вече настоява за бързо прекратяване на огъня в Украйна, позовавайки се на заплахата от икономическа катастрофа.
Европейците разполагат с няколко месеца преди зимата, за да се подготвят за предстоящия руски недостиг. Но дори ако тактиката за натиск на Москва сработи в краткосрочен план, в дългосрочен Путин разрушава един от основните стълбове на руската сила.
Европа сега научи горчив урок за опасностите от енергийната зависимост от Русия и е решена никога повече да не бъде толкова уязвима. Един високопоставен германски представител казва: „Преди войната Русия очакваше още 30 години гарантирани приходи от петрол и газ. Сега те са по-скоро три."
Дори в краткосрочен план прекъсването на износа на газ за Европа е опасна игра за Русия. Приблизително 1 милиард евро на ден все още се вливат в хазната на Русия, главно от Европа. Ако Путин пожертва тези приходи, способността му да води война бързо ще отслабне.
преди 2 години За да разбере света, Изтока вярва на очите си, Запада - на представите си за него. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Влизаме в различен цикъл. Батериите ще имат нужда от други ресурси. Русия има доста ресурси. Може да се окаже че сме зависими от други ресурси. Русия има големи територии и доста редкоземни елементи. Да не бързаме да се радваме. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години От руснаците - надалече. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години В дългосрочен план и без войната щеше да се случи. Късият го усещаше и това бе една от причините да я започне - ресурси. Другото са ала бала за пред крепостните селяни. Резултатът от тази война обаче е, че Русия ще загуби енергийната си сила не в дългосрочен, а в средносрочен план. В краткосрочен план обаче на ЕС ще е по-трудно, отколкото на Русия, но си заслужава. Това е най-голямата инвестиция в бъдещото, която може да направи ЕС. отговор Сигнализирай за неуместен коментар