Колкото по-стресирани изглеждаме, толкова по-харесвани сме

С наближаването на тенис турнира Уимбълдън имаше много притеснения по отношение на Рафаел Надал. Оправиха ли лекарите контузения ляв крак на испанската звезда? Ще бъде ли той разсеян от бременността на жена му с първото им дете? Може ли наистина да повтори победите си от тазгодишните открити първенства на Франция и Австралия?

За щастие на феновете на Надал като мен, едно е сигурно, пише Пилита Кларк за Financial Times. Ако успее на корта, ще видим отново неразбираемата му поредица от тикове и привички, които му помогнаха да се превърне в един от най-гледаемите, макар и чудати, тенисисти на своята епоха.

Говорим за бутилките с подкрепителни напитки, които подрежда точно на земята до стола си така, че етикетите да гледат към корта. За линиите, които избягва да настъпва между разиграванията. Най-хубавото от всичко е навикът му преди изпълнение на сервиз: вълна от потупвания по лицето, дърпане на носа и докосвания на раменете, както и солидно издърпване на задната част на шортите му.

Надал описа поведението си като ритуал, начин да подреди заобикалящата го среда, „за да съответства на реда, който търся в главата си“. Това може да дразни опонентите му на корта, но той си остава един от най-популярните играчи в историята. Може ли това да е защото за обикновените зрители изглежда, че той се бори със стрес?

Чудех се за това наскоро, след като попаднах на британско проучване, което разкрива нещо неочаквано за стреса: колкото повече го показваме, толкова по-симпатични изглеждаме.

Отначало си помислих, че това е невероятно. Показването на твърде много безпокойство, особено на работа, може да бъде досадно и непрепоръчително. Някои от най-неприятните хора, които познавам, са показвали безкраен стрес на онези, които са имали лошия късмет да работят с тях.

Но лекият стрес е друго нещо и той е този, което британското проучване умишлено подбужда у 31 доброволци.

На всеки участник в експеримента е било казано да се подготви бързо за фалшиво интервю за работа; изнесете триминутна реч за себе си и решете кофти тест по математика с въпроси като: бройте назад от числото 1022 в продължение на 13 секунди възможно най-бързо и точно, докато не бъдете помолени да спрете.

Въпросниците и тестовете на слюнката за хормона на стреса кортизол надлежно са разкрили, че някои от доброволците са се разтревожили.

Всички са били заснети и когато по-късно на отделна група от 133 души са били показани видеоклиповете, те са идентифицирали по-стресираните хора – тези, чиито докосвания на лицето, почесвания на главата и други невербални признаци на напрежение са ги издали.

Наблюдателите също така са споделили, че харесват повече по-стресираните доброволци. Изследователите не са сигурни защо, но смятат, че причината може да се корени в еволюцията.

Тъй като са по-кооперативни от другите животни, хората се привличат от себеподобни, които са честни или открити. Показването на признаци на стрес или слабост е добър начин да се демонстрират такива качества, което е полезно.

Както се казва в проучването: „По-харесваните хора може да имат повече възможности да развиват социални връзки с другите, да изграждат и поддържат по-добри социални мрежи и да завързват повече приятелства – нещо, което е доказано, че има огромни ползи както при хората, така и при животните."

С други думи, възможно е да сме разработили начини да нервничим, да гризем нокти или хапем устни, когато сме стресирани, за да се предпазим в джунглата.

Един от авторите на изследването, Джейми Уайтхаус, смята, че това предлага уроци за начина, по който да се държим на работното място днес. „Покажете чувствата си, добри или лоши. Не се опитвайте да прикривате прекалено нивото си на стрес по време на представяне или интервю. Честното и естествено общуване чрез вашето поведение може всъщност да остави положително впечатление у другите.“

Не съм напълно убедена, въпреки че има признаци, че Уайтхаус може да е прав, споделя Кларк

Преди години една от най-големите ми и най-умни приятелки се озова пред страховит панел от интервюиращи, когато кандидатстваше за позиция в престижен университет.

Тя седнала нервно и веднага съборила чаша с вода, която се разляла към въпросния панел. Ужасена, тя им казала, че е знаела, че вероятно ще направи нещо идиотско, но просто не е мислела, че ще се случи толкова бързо.

Всички се разсмели. Тя получи работата, което несъмнено щеше да се случи дори нищо да не се беше намокрило. Но злополуката не беше катастрофална и може би това си струва да си припомним следващия път, когато ни обземе стрес.