Глобализацията не е мъртва. Може би дори и не умира. Но се променя. В този процес институциите, които я оформят, по-специално Световната търговска организация (СТО), също са принудени да се променят. Движим се към един различен и далеч по-труден свят. Но при определянето на нашия нов курс трябва да избягваме някои грешки, пише Мартин Уулф за Financial Times. Ето седем.
Първата е съсредоточаването на вниманието само върху търговията. Както Морис Обстфелд, бивш главен икономист на МВФ, отбеляза, днешните флуидни глобални капиталови пазари генерират вълни от финансови кризи, като същевременно носят малко очевидни ползи. Не се обръща достатъчно внимание на тази реалност, най-вече защото интересите в полза на свободните капиталови потоци са толкова мощни, докато икономическото им въздействие е толкова трудно за разбиране от повечето хора.
Второто грешка е убеждението, че ерата на глобализацията бе икономическа катастрофа. В неотдавнашна бележка обаче Дъглас Ъруин от Dartmouth College установява, че между 1980 и 2019 г. почти всички страни са се подобрили значително в икономически план, глобалното неравенство е намаляло, а делът на световното население в крайна бедност е спаднал от 42% през 1981 г. до едва 8,6% през 2018 г.
Третата грешка е идеята, че нарастващото неравенство в някои страни с високи доходи, особено в САЩ, е основно резултат от отвореността към търговията или най-малкото необходимото следствие от такава отвореност. Доказателствата и логиката сочат обратното. Наистина, това е превъзходен пример за „икономикс на уличната лампа“ – тенденцията вниманието да се фокусира и обвиненията да се насочват там, където политиката хвърля най-ярката светлина. Лесно е да обвинявате чужденците и да прибягвате до търговски бариери. Но последните са данък върху потребителите в полза на всички в конкретна индустрия. Би било по-добре доходите да се облагат и преразпределят по-малко произволно и по-справедливо и по-ефективно.
Четвъртата грешка е предположението, че по-голямата самодостатъчност може би е защитила икономиките от скорошни прекъсвания във веригата за доставки на скромна цена. За някой, чиято страна беше тласната към тридневна седмица поради стачката на миньорите през 1974 г., това никога не е изглеждало правдоподобно. Неотдавнашният недостиг на бебешка храна в САЩ е друг пример. В по-голямата диверсификация на доставките има логика, въпреки че може да струва скъпо. Инвестицията в акции също може да има смисъл, въпреки че това също ще бъде скъпо. Но идеята, че щяхме да преминем неусетно през пандемията и последствията от нея, ако всяка страна беше самодостатъчна, е нелепа.
Петата грешка е схващането, че търговията е опционална икономическа екстра. Тук се крие парадоксът в търговската политика: страните, които имат най-голямо значение в търговията, са тези, за които тя има най-малко значение. САЩ са единствената икономика в света, която би могла да приеме, че е до голяма степен самодостатъчна, макар че дори за нея това е скъпо.
По-малките държави са зависими от търговията, а колкото по-малки са те, толкова са по-зависими: Дания или Швейцария не биха могли да постигнат настоящия си просперитет без нея. Но големите държави (или, в случая на ЕС, големите търговски блокове) оформят световната търговска система, защото имат най-големите пазари. По този начин системата за търговия зависи от най-безразличните. По-малките държави трябва да се опитват енергично да компенсират това безразличие.
Шестата грешка е да допуснем, че вече сме в ера на бърза деглобализация. Реалността е, че съотношението на търговията към световния БВП все още е близо до най-високото ниво за всички времена. Но то спря да нараства след финансовата криза от 2007-09 г. Това е резултат от свиването на новите възможности. Глобалната либерализация на търговията по същество буксува след присъединяването на Китай към СТО през 2001 г. Като се има предвид това, светът вече до голяма степен е използвал търговските възможности. Но, както се посочва в Доклада за развитието на Световната банка от 2020 г., това е загуба: способността за участие в глобалните вериги на стойността бе двигател на икономическото развитие. Тези възможности трябва да се разпространяват.
Последната грешка е мнението, че СТО е излишна. Напротив, и като съвкупност от споразумения, и като форум за глобална дискусия, тя остава от насъщно значение. Цялата търговия включва политиките (и следователно политиката) на повече от една страна. Една държава не може „да си върне контрола“ върху търговията (намек за Великобритания – бел. прев.). Тя може само да определя политиките от своя страна. Но за да може бизнесът да прави планове, той се нуждае от предвидими политики и от двете страни. Колкото по-зависим е бизнесът от търговията, толкова по-важна става тази предвидимост.
Това е фундаменталният аргумент за международни споразумения. Без тях скорошното отстъпление със сигурност щеше да е по-голямо. СТО е също така необходима, за да гарантира, че регионалните или многостранните споразумения попадат в рамките на определен набор от договорени принципи. Не на последно място това е мястото за провеждане на дискусии по въпроси, които са тясно свързани с търговията, като цифровата икономика, климата или биосферата. Някои изглежда си представят, че подобни дискусии могат да се случат без ангажираност с Китай. Но Китай е твърде важен за твърде много хора, за да е възможно това.
Както Нгози Оконджо-Ивеала, генералната директорка на СТО, отбеляза още през април, въздействието на новите конкуренти, нарастващото неравенство в страните, глобалната финансова криза, пандемията и сега войната в Украйна „накараха мнозина да заключат, че глобалната търговия и мултилатерализмът - два от стълбовете на СТО - са повече заплаха, отколкото възможност. Те твърдят, че трябва да се обърнем навътре, да направим толкова, колкото можем сами, да растем толкова, колкото можем сами.” Това би било трагична глупост: помислете за икономическите щети, които биха били нанесени в процеса на обръщане на по-голямата част от търговската интеграция през последните няколко десетилетия.
Но сътресенията на нашата епоха – преди всичко възходът на популизма, национализма и конфликта между великите сили – поставят бъдещето на глобалната търговия под въпрос. И така, по какъв начин трябва да се опитаме да прекроим търговията и търговската политика? Това ще е темата на следващата ми статия, завършва Уулф.
13:18 | 13.09.22 г.