По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока. Войната в Украйна
Украйна и Русия остават вкопчени в ожесточени сражения в района на Донбас в седмицата, в която руският президент Владимир Путин се сравни с Петър Велики. Междувременно стана ясна тъжна равносметка, оповестена от съветника на президента Зеленски Михайло Подоляк - Украйна губи между 100 и 200 войници на ден. Това е два пъти повече от досега съобщаваните данни. Областният управител на Луганск Сергий Гайдай заяви, че руската страна също търпи сериозни загуби като по думите му руските военни мрат като мухи. Кремъл официално е обявявал данни за загинали на 25 март, когато съобщава за 1351 жертви, а по украински изчисления те са около 30 хиляди.
Продължават и ожесточените сражения в град Северодонецк в Източна Украйна. И за двете страни изходът от битката ще е решаващ за хода на войната. По думите на украинския президент Володимир Зеленски в Северодонецк се решава съдбата на Донбас.
Според руския посланик в ООН Василий Небензя руските сили напредват в Донбас и скоро ще овладеят цялата територия. Той отхвърли коментарите, че операцията на Москва е в застой и не се движи по план.
Войната в Украйна коментира и бившият германски канцлер Ангела Меркел в първото си интервю след напускането на поста. Тя заяви, че никога не е подценявала ненавистта, която руският президент Владимир Путин изпитва към западния модел на демокрация.
Руският президент Владимир Путин се сравни с Петър Велики с твърдението, че той не отнемал територии от други държави, а ги връщал на Русия. Путин коментира темата на 350-ата годишнина от рождението на Петър Велики, който модернизира Русия с обширни реформи и културна революция след пътуване в Европа.
"Петър Първи води Северната война 21 години. Може да изглежда, че сражавайки се с Швеция, той завзема нещо. Но нищо не е завземал! Връщал е! Никой в Европа не признал територията за руска, а за шведска, но славяни са живели там с угро-фински народи от незапомнени времена. Защо е отишъл там? Възвръщал и укрепвал - това правел. По всичко изглежда, че на нас също се падна да възвръщаме и укрепваме."
Според държавния глава руската икономика ще остане отворена въпреки конфликта със Запада. Икономиката бе затворена "по времето на Съветския съюз, когато сами се откъснахме - сами създадохме така наречената Желязна завеса. Няма да направим същата грешка отново", каза Путин.
Русия е готова да гарантира безопасния износ на зърно от украинските пристанища в Черно море, обяви руският министър на външните работи Сергей Лавров. Украйна е успяла да изнесе малко над 600 хиляди тона пшеница през румънското пристанище Констанца от началото на войната. Зърното е превозено да пристанището с влакове, камиони и баржи, но количеството е едва 3% от 20-те милиона тона, които Киев трябва да изнесе, за да освободи място за новата реколта.
България
Четворната управленска коалиция в страната ни се разпадна. В сряда „Има такъв народ" обяви, че излиза от изпълнителната власт, а премиерът Кирил Петков декларира готовност да продължи да управлява, но с правителство на малцинството, като разчита на досегашните партньори БСП и „Демократична България", както и на поне 12 гласа на съмишленици от партията на Трифонов. През следващите няколко дни четиримата министри от квотата на ИТН последователно или подадоха оставка или декларираха готовност да го направят скоро. Междувременно Петков е разговарял с редица депутати от напусналата коалицията партия, и макар от ИТН да твърдят, че се е опитвал да ги „купи“, самите депутати заявиха, че не им е обещавано нищо.
Засега обаче намирането на подкрепа в Народното събрание е проблематично за вече тройната коалиция, а опозиционните партии вече чертаят различни сценарии за предсрочни избори.
Президентът Румен Радев призова за намиране на парламентарно мнозинство, а дотогава - за осигуряване на социалните плащания, функционирането на държавата и отстояването на българската позиция по въпроса за Скопие. Той бе основна тема на визитата на германския канцлер Олаф Шолц у нас, както и на разговора между Радев и френския президент Еманюел Макрон.
Тунелът под Шипка ще се строи 4 години срещу 358 млн. лева. Изпълнителят - консорциум ПСВТ, бе избран още преди година, като в него влизат "Хидрострой", "Пътни строежи - Велико Търново" и "Пътинженерингстрой-Т". Предложената цена е 358 млн. лв. с ДДС и до момента няма информация строителят да иска индексация на сумата поради драстичното увеличение на цените на суровините и строителните материали. По проекта ще бъдат построени общо пет тунела, като основният с дължина 3,2 км ще е най-дългият в страната.
Токът за домакинствата вероятно ще поскъпне с 3,3% от началото на юли, а парното - с над 20%, стана ясно при обсъждането на промените в енергийния регулатор. Окончателното решение ще бъде взето на 1 юли от КЕВР.
Междувременно КЕВР утвърди с 13% по-ниска цена на газа от 1 юни и препоръча на "Булгаргаз" да сключи дългосрочни договори с поне три доставчика на втечнен газ. Регулаторът утвърди цена на природния газ в размер на 141,36 лева за мегаватчас, без цените за достъп, пренос, акциз и ДДС, съобщиха от енергийния регулатор. Това е цената, по която "Булгаргаз" ще продава природен газ на крайните снабдители и на компаниите с лиценз за производство и пренос на топлинна енергия през юни.
От КЕВР посочват още, че всички количества природен газ за българските битови потребители, индустриалните клиенти, както и на топлофикациите са осигурени. Доставките са от два основни източника – по договор за доставка на природен газ с компания от Азербайджан и по Споразумение за доставки на втечнен природен газ. От "Булгаргаз" поискаха по време на откритото заседание доставчиците на втечнен газ и входната точка да останат защитени от търговска тайна.
България затвори въздушното си пространство за руския външен министър Сергей Лавров, което предизвика острата реакция на Москва. В същото време и в Киев не са доволни, тъй като страната ни отказа да изпрати съветска бойна техника в подкрепа на украинската армия, която защитава страната си от руската агресия, започнала на 24 февруари.
Макар и руската война в Украйна да продължава, много бежанци избират да се върнат в домовете си. За онези, които останаха у нас, е създадена програмата на Агенцията по заетостта "Солидарност", но проверка на БНР показа, че те не са информирани за възможността да потърсят работа в бюрата по труда.
Еврозоната, ЕС и Европа
Европейската централна банка очерта първото си повишение на лихвения процент от единадесет години насам. Нетните покупки на облигации трябва да бъдат прекратени до 1 юли. На заседанието си през юли ЕЦБ планира да повиши основния лихвен процент по рефинансирането с 25 базисни пункта, след което през септември лихвеният процент по депозитите за банкови баланси в централната банка може да бъде увеличен от -0,25% на 0%. След това се предвижда „постепенно, но устойчиво" повишаване на лихвените проценти.
ЕЦБ също така рязко повиши прогнозите си за инфлацията в еврозоната. Сега тя очаква средна инфлация от 6,8% за текущата година и 2,5% за 2023 г., в сравнение с 5,1% и 2,1% през март.
Държавите-членки на ЕС и Европейският парламент постигнаха съгласие за единни стандарти за минималните заплати. Препоръката към националното законодателство е, че минималните заплати са справедливи, ако отразяват 60% от средния доход. Това обаче не е обвързващо. Освен това се предвижда страните от ЕС да изготвят планове за действие за увеличаване на обхвата на колективното трудово договаряне, ако той е под 80%.
Европейският парламент гласува против разширяването на Европейската схема за търговия с емисии (СТЕ), така че да обхване секторите на автомобилния транспорт и сградния фонд. Това беше предложено от ЕК като част от пакета за климата. Резултатът беше изненадващ, след като преди това комисията по околна среда на Парламента постигна съгласие за компромисно решение. Законопроектът е върнат за разглеждане в Комисията по околна среда. Гласуването на тарифата за CO2 по външните граници на ЕС и на социалния фонд за климата за домакинствата с ниски доходи също беше отложено.
От друга страна, мнозинството подкрепи забраната за производството на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. Сега държавите от ЕС искат да определят позицията си по този въпрос до края на месеца, преди да започнат преговорите с Парламента.
ЕК одобри плановете на Испания и Португалия да въведат таван на цените на енергията, като в замяна прехвърлят милиарди на доставчиците на енергия. Това е в съответствие с правилата на ЕС за държавните помощи, заяви ЕК. На срещата на върха на ЕС през март тези мерки предизвикаха спорове, тъй като Германия и Нидерландия отхвърлиха планираните пазарни интервенции от страна на португалското и испанското правителство.
Швейцарското правителство обяви, че ще приеме новите санкции на ЕС срещу Русия и Беларус. Те включват, наред с други неща, петролното ембарго. Смята се, че поне половината от всички руски суровини се търгуват през Швейцария.
Борис Джонсън остава премиер на Великобритания след неуспешен вот на недоверие срещу него. Повод за гласуването станаха разкрития за партита, провеждани в правителствени служби, въпреки наложени ограничения заради пандемията от коронавирус. Казусът стана известен като "Партигейт". Резултатът от вота показва силно разделение в Консервативната партия на Джонсън.
Северна Америка
Инфлацията в САЩ е продължила да се ускорява и през май, записвайки годишен ръст от 8,6%, който е най-големият от 1981 г., показват данните на официалната статистика. Индексът на потребителските цени изненадва с ръста си през миналия месец, надминавайки прогнозите на Dow Jones за повишение от 8,3 на сто. Без волатилните цени на храните и енергията показателят се е увеличил с 6%, което е малко над прогнозите за резултат от 5,9%. Принос за тези движения е имало поскъпването на бензина, наема и храните. Цената на енергоносителите се е покачила с 3,9% на месечна база, а годишното увеличение е достигнало 34,6 на сто. В тази категория мазутът е станал с 16,9% по-скъп спрямо април, а в сравнение с година по-рано е бил със 106,7% по-скъп. Разходите за наем - които са с дял от около една трета в индекса - са се увеличили с 0,6% на месечна и с 5,5% на годишна база. Храната е станала с 1,2% по-скъпа спрямо април, а спрямо май 2021 г. - с 10,1 на сто.
Данните показват, че работещите е трябвало да преминат през още едно свиване на доходите им. Реалните заплати, изгладени спрямо инфлацията, са намалели с 0,6% през април, въпреки че средното почасово заплащане е било с 0,3% по-голямо. Спрямо същия период на 2021 г. средното почасово заплащане е намаляло с 3%.
Азия
Само седмица след края на двумесечното блокиране в Шанхай бяха обявени нови масови тестове и комендантски час, след като бяха открити единадесет нови случая на заразяване с Covid. Осем района ще бъдат временно затворени и ще бъдат подложени на тестове. Засегнати са около 15 милиона души.
Развиващи се страни
Руската централна банка частично отговори на очакванията, приемайки поредното понижение на основната си лихва, което обаче е по-голямо от прогнозите на икономистите, става ясно от публикация в сайта на ведомството. В петък регулаторът одобри лихвено понижение в размер на 150 базисни пункта (б.п.), с което основната лихва намаля до 9,50%, връщайки се до равнището си преди инвазията в Украйна. Ходът се размина с очакванията на икономистите, които бяха за по-малко намаление в размер на 100 базисни пункта до ниво от 10%. През седмицата турската национална валута падна до ново рекордно ниско ниво спрямо щатския долар. По-рано президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви, че централната банка ще намали лихвените проценти още повече, въпреки че инфлацията в момента е над 70%.
Глобална икономика
ОИСР преразгледа значително надолу прогнозата си за световния икономически растеж заради войната в Украйна. Вместо досегашните 4,5 %, сега за 2022 г. се очакват само 3 %. Преди това Световната банка вече беше намалила прогнозата си от 4,1 на 2,9 %. "Рискът от стагфлация е значителен и има потенциално дестабилизиращи последици за икономиките с ниски и средни доходи", заяви президентът на Световната банка Дейвид Малпас. От друга страна, ОИСР вижда само малък риск от стагфлация, поне за индустриализираните страни. Междувременно българските депутати ратифицираха в петък на две четения Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между страната ни и ОИСР. Изготвянето на този икономически преглед е задължителна стъпка по пътя на присъединяването на България към организацията. Целта му е да изясни състоянието на икономиката, финансовата система и на политиките в различни сфери.
09:51 | 14.09.22 г.