Тахир Гюлчимен казва, че неконтролируемата инфлация заплашва доходите му, тъй като все по-трудно успява да държи ресторанта си, открит преди пет месеца, отворен.
„Не мога да се запасявам с месо“, отбелязва 59-годишния мъж от Анкара, оплаквайки се още от ежедневното поскъпване на зеленчуците и почти всичко друго, от което един ресторант се нуждае. „Не мога да променям цената на дюнера всеки ден, непоносимо е“, казва той.
Гюлчимен се страхува, че бизнесът му може да не оцелее до края на годината, ако икономиката не се стабилизира скоро. Но той залага, че президентът Реджеп Ердоган ще я оправи.
„Не съм доволен от Ердоган, но все пак ще гласувам за него“, казва Гюлчимен, който е гласувал за най-дълго управлявалия турски лидер на последните три вота. „Не виждам друг лидер, който да може да ни изкара от тази каша“, допълва той.
Засега на изборите, насрочени за следващия юни, Ердоган няма ясен съперник. Коалиция от шест опозиционни партии е договорила връщането на Турция към парламентарната система на управление, но все още нямат кандидат, който да предизвика президента, пише Bloomberg.
Това оставя инфлацията като най-належаща – и то голяма – заплаха за близо 20-годишната хватка на властта на Ердоган. Допитване от май на социологическата агенция MetroPoll показа, че подкрепата за Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на президента е намаляла до 26,5%, което е близо до най-лошото ѝ представяне, откакто е сформирана. Подкрепата за самия Ердоган пък е 44,4%.
И докато по-голямата част от света се бори с увеличения на цените, свързани с пандемията и проблемите по веригите на доставка, то проблемът на турската инфлация е по-скоро самосъздаден – предсказуемият резултат от наставничеството на Ердоган на политиката на централната банка и омразата му към високите лихвени проценти.
Различни приоритети
„Инвеститорите биха искали да видят правителство, което е готово да позволи (наличието на – бел. ред.) независима централна банка и традиционна парична политика с фокус върху проблема с инфлацията, силни макроикономически политики, по-добри международни отношения и подобряване на съдебната система“, коментира Огедай Топджулар от RAM Capital.
Обикновено, когато инфлацията започне да става проблем в дадена икономика, централната банка на страната увеличава разходите по заеми, забавяйки икономиката и ограничавайки търсенето в опит да се ограничи ценовото движение. Турция обаче прави точно обратното.
След като централната банка на страната намали основната си лихва до 14% в края на миналата година, турската инфлация се увеличи повече от два пъти до над 73% през май. Сега е на най-високото си равнище от 1998 г. – няколко години преди финансова криза да помогне за идването на Ердоган на власт.
Отдаден на евтините пари, които поддържат модела му на икономически растеж, базиран на строителството, Ердоган призова за търпение. По думите му ускорената инфлация е световен проблем и спадът на покупателната способност в страната е временен. Но продължаващото увеличение на лихвите от централните банки в САЩ и други държави може допълнително да отслаби лирата и да отприщи ново увеличение на цените в страната.
Инфлацията при цените на едро се е ускорила над годишните 132% на фона на поскъпването на суровините, което евентуално ще накара компаниите да предадат към потребителите по-високите цени.
Ердоган не показва признаци, че смята да се откаже от грандиозния си икономически експеримент, който се основава на вярването, че високите лихвени проценти предизвикват инфлация – обратното на това, което ще прочетете в учебниците по икономика. Партиите от опозицията обещават да възстановят независимата политика и надеждността на централната банка, ако дойдат на власт – или ако успеят да останат извън затвора.
Прочистване на периметъра
В Истанбул кметът Екрем Имамоглу – една от надеждите за президентството на опозицията, може да лежи в затвора до четири години по обвинения, че е обидил представители на избирателните власти.
Делото, което се случва, след като миналия месец Джанан Кафтанджъоглу – председател на Републиканската народна партия за Истанбул – беше осъдена на близо пет години затвор по обвинения, че е обидила Ердоган. Филантропът бизнесмен Осман Кавала – критик на президента и неговите автократични тенденции – бе осъден на доживотен затвор през април по обвинения, че се е опитал да свали правителството.
Силяхатин Демирташ, бившият лидер на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), който се кандидатира срещу Ердоган на изборите през 2014 г. и 2018 г., е в затвора по обвинения в тероризъм вече близо шест години.
Това е процес, който социологът Йозер Сенкар нарича „прочистване на периметъра“, т.е. премахване на потенциални заплахи преди изборите.
„Рисковите фактори се премахват от сцената“, пише в Twitter Сенкар, който е ръководител на MetroPoll. „Ако смятате, че не можете да спечелите изборите като задоволите обществеността, може да спечелите изборите като изберете опонентите си“, допълва той.