Глобалните инвеститори трябва да държат сметка за лихвения диференциал

На фона на пазарни разпродажби и нарастваща инфлация централните банки в САЩ и Европа търсят златното сечение в паричната политика - да вдигнат достатъчно лихвите, за да намалят инфлацията, но без да тласнат икономиките към брутални рецесии, пише Клеър Джоунс за Financial Times.

В Азия централните банкери са на съвсем различен етап. В Китай частните кредитори наскоро намалиха основния си лихвен процент по ипотечните кредити с най-много в историята. Японската централна банка също запази обещанието да задържи лихвите на нулата, като купува облигации, ако е необходимо.

При толкова несигурен климат като този никой не знае къде ще свърши цикълът на затягане в западното полукълбо и на разхлабване в източното.

Но ако повярваме на думите на монетарните власти, разликата между разходите по заемите в големите световни икономики изглежда по-значителна, отколкото е била от десетилетия.

В момента Федералният резерв на САЩ смята, че неговият неутрален основен лихвен процент – при който БВП е близо до потенциалния, инфлацията е около 2 процента и всичко е точно – е някъде между 2 и 3 процента. Английската централна банка (АЦБ) таргетира диапазона между 1,25 и 2,5 процента. В еврозоната за неутрални се приемат лихви от 1 до 2 процента.

Докато Фед планира бързо да се придвижи до визирания диапазон, президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард каза, че регулаторът предпочита по-умерен подход. Очаква се ЕЦБ да повиши лихвените проценти за първи път от повече от десетилетие едва през юли, когато лихвата по депозитите вероятно ще се повиши до минус 0,25 на сто. До началото на август основната лихва в САЩ вероятно ще бъде близо до 2 процента, а АЦБ вероятно ще предприеме шестото си поредно увеличение.

Различията отвъд следващите месеци може да са още по-големи.

Монетарните власти в САЩ стават все по-загрижени, че преминаването към неутрален режим няма да е достатъчно. Фед може да се наложи да натисне спирачката, като повиши разходите по заемите над 3%, като приложи „рестриктивна“ (по своите думи) политика, ако инфлацията се окаже по-упорита от очакваното. В Европа опасенията са по-скоро, че дори и умерен цикъл на затягане ще увеличи спреда в доходността между германските ДЦК и тези на държави с по-високо съотношение дълг/БВП, особено Италия. Ако спредът наистина се разшири, очаквайте ЕЦБ да спре затягането.

Еврозоната и Обединеното кралство също така са по-изложени на икономическите последици от инвазията на Русия в Украйна. Междувременно Япония и Китай натискат монетарната газ.

Последиците за пазарите са безброй. Мнозина, например, очакват по-нататъшно засилване на долара.

„Аз съм в лагера на тези, които смятат, че ще станем свидетели на мини версия на 80-те, когато имахме няколко поредни години, в които доларът поскъпваше спрямо всички останали валути“, коментира Адам Поузън, президент на института Питърсън и бивш член на Комитета за паричната политика на АЦБ.

По-тревожно за властите в Пекин, които пострадаха от въздействието на пандемичните локдауни върху растежа, е вероятността разликата в лихвените проценти да смаже търсенето на местни финансови продукти. „Разбира се, Китай няма да отвори напълно текущата си сметка“, казва Поузън. „Но колкото по-голям е лихвеният диференциал, толкова по-голям е стимулът за отлив на финансов капитал. Китайските икономисти и властите вече осъзнават това."

Друг страничен ефект може да бъде, че развиващите се икономики и компаниите, които усещат болезнено по-високите лихви в САЩ, вместо това вземат заеми в други валути. Тази така наречена „обратна янки търговия“ за последно бе на мода през 2015 г., когато ЕЦБ най-накрая стартира количествено облекчаване, точно когато Фед обмисляше повишаване на лихвите.

Но както отбелязва Хюн Шин от Банката за международни разплащания, може да има нежелание да се поемат свързаните валутни разходи в такава несигурна среда. Той казва, че ако инвеститорите искат да заемат долари за няколко години, те могат да го направят по-изгодно, ако вземат заема в евро и след това превалутират. Но опасността е, че това би изложило неблагоприятно инвеститорите, ако валутните пазари се обърнат срещу тях. „Не ми се струва много реалистично този вид транзакции да се разгърнат в голяма степен сега“, посочва той.

Каквито и да са последствията, целени или не, би било разумно да се обзаложим, че в объркания свят на новата нормалност централните банки ще изглеждат много по-различно една спрямо друга, отколкото преди.