Непубличният капитал няма да избегне рекапитулацията на пазарите

На конференция на инвестиционни професионалисти, на която наскоро присъствах, няколко фонда за непублично търгуван капитал твърдяха доста енергично, че тазгодишните големи загуби на публичните пазари ще тласнат още повече инвеститори към непубличните инвестиции, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

Те бяха уверени, че техният клас активи ще избегне рекапитулацията, на която акциите и облигациите бяха изложени през тази година, тъй като портфейлите им са били структурно имунизирани срещу разрушителни промени в инвестиционната среда.

Страхувам се, че това може да се окаже напразно перчене и неоправдано самочувствие. Както реалната икономика, така и финансовата система влязоха във фаза, която е несигурна и дестабилизираща както за публичните, така и за непубличните инвеститори.

Както бе отбелязано наскоро от Кейти Мартин във Financial Times, „привържениците на класическото разделяне на портфейла – 60 процента акции и 40 процента облигации – не са били толкова зле от половин век”. Както акциите, обикновено наричани рискови активи, така и „безрисковата“ алтернатива в лицето на държавните облигации претърпяха големи загуби тази година.

При традиционната (обратна) корелация между тези активи, ако акциите спадат, държавните облигации нарастват. Тази корелация обаче се разпадна, тъй като всички тези активи (разбираемо) страдаха от притеснения за по-високи лихвени проценти и затягане на финансовите условия.

Въпреки че през последните няколко седмици се наблюдава известно връщане към по-традиционната корелация, то не идва без проблеми. Причината са нарастващите притеснения за глобалния растеж и корпоративните печалби. Те сочат към по-нататъшна волатилност при акциите, които съставляват най-голямата част от повечето портфейли на публичните пазари.

За разлика от тазгодишната брутална разпродажба на акции и облигации, оценките на непубличния капитал останаха стабилни. Както често се посочва от неговите проповедници, конвенционално по-дългият период на задържане на инвестициите намалява разрушителното влияние на спекулативните пари, които искат да излязат бързо. Както и фактът, че инвестициите в непубличен капитал обикновено са фокусирани върху отделни активи, а не върху индекси, което ограничава възможността за заразяване.