Владимир Путин има свой термин за Запада. Той го нарича „империя на лъжата“, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.
Обявяването от руския лидер на неговата „специална военна операция“ в Украйна беше изпълнено с гневни препратки към западното двуличие в Косово, Ирак, Либия и другаде. Гневът на Путин е непресторен. Както отбелязва политическият коментатор Иван Кръстев: „Лицемерието на Запада се превърна в обсесия за него“.
Но лицемерието и лъжата не са едно и също нещо. Разграничението може да изглежда семантично, дори незначително - но е важно. Руското правителство е специализирано в откровените лъжи, като настоява, че не е нахлуло в Украйна, не е отровило опозиционния лидер Алексей Навални, няма нищо общо със свалянето на полет MH17 и армията му не е извършила военни престъпления.
САЩ и техните съюзници, от своя страна, са се специализирали в лицемерието. Характерният западен порок е да провъзгласява идеал или политика и след това да ги прилага непоследователно. Така западните страни се обявяват за защитници на човешките права, но се конкурират да продават оръжия на Саудитска Арабия.
Те държат на държавния суверенитет, но САЩ, Обединеното кралство и Франция подкрепиха хуманитарна интервенция в Либия, която доведе директно, и може би умишлено, до смяната на режима и насилствената смърт на либийския лидер Муамар Кадафи. Западните страни се обявяват твърдо против разпространението на ядрено оръжие, но правят изключение в случаите на Израел и Индия, но не и за Иран.
Западът е „империя на лицемерието“, докато истинската „империя на лъжата“ е Русия. И когато става въпрос за съперничество между системите, лицемерието работи по-добре от откровените лъжи.
В една империя на лицемерието все още са възможни открити дебати и критики. Правят се грешки и се извършват престъпления, но те могат да бъдат разкрити - или чрез официални разследвания, или от свободна преса. Ню Йорк Таймс току-що спечели наградата Пулицър за щателното си разследване на военните дронове в Америка, взели ужасяващ брой цивилни жертви. Отговорът на Пентагона беше да благодари на вестника и да обещае промяна. Още лицемерие? Може би, но нямаше да има изгледи за реформа без разследване и разобличаване.
Никой в Русия няма да спечели награди за разследване на военните престъпления, извършени в Буча или унищожаването на Мариупол. Всеки журналист, който е достатъчно смел да опита, ще свърши в затвора или в гроба. Вместо това руското правителство помпа лъжите – като твърдението, че окованите трупове по улиците на Буча са поставени там от украинците.
Общество, което може да се изправи пред болезнени истини, е за предпочитане не само в морален план. То е и по-ефективно. Империята на лъжата съществува в среда на постоянен когнитивен дисонанс. Има някои области на социалния живот при репресивната система, където остава необходимо да се каже истината: В колко часа тръгва влакът ми? Имам ли рак? Но има и други области, в които е от решаващо значение тя да се скрие: Бяха ли фалшифицирани изборите? Колко руснаци загинаха в Украйна?
01:41 | 14.09.22 г.