Урок от войната в Украйна - производството на храни трябва да се промени

Световните лидери се опитват да овладеят продоволствената криза, предизвикана от инвазията на Русия в Украйна. Експерти обаче казват, че опитът им е погрешен, тъй като повтаря провалите на вече счупен модел и това ще доведе до нови кризи в бъдеще, пише Politico.

Политиците разчитат прекалено много на няколко държави и шепа компании, за да хранят света, което ги оставя неподготвени за бъдещи сътресения. Повече от десетилетие след като светът излезе от световната продоволствена криза през 2008 г. - по подобен начин предизвикана от комбинация от нарастващи цени на петрола, суша и търговски ограничения, наложени от паникьосани правителства, включително Украйна, експерти по храните призовават политиците да преосмислят какво ядем и как го отглеждаме.

Отговорът на Запада на настоящата криза, който включва разрешаване на земеделските производители да засяват и в защитени територии, всъщност е изключително лош, защото фермерите продължават да разчитат на торове и ресурсоемки култури, които допринасят за изменението на климата.

„ЕС и САЩ подсилват система, която не работи“, коментира София Мърфи, изпълнителен директор на IATP, базиран в САЩ мозъчен тръст.

Международни организации, като Г-7 и ОИСР, заделят милиони за продоволствена помощ и изготвяне на стратегии както за връщането на украинското зърно в глобалния търговски оборот, така и за увеличаване на отглежданото от западните страни зърно. В своя план за продоволствена сигурност, лансиран в края на март, ЕС заяви, че увеличаването на производството за покриване на недостига на украинските култури - по-специално пшеницата, е „фундаментално“.

Ако това обаче не се реализира, има риск да бъде предизвикана голяма криза с глада в страните в Северна Африка и в Близкия изток, които до голяма степен зависят от вноса на храни. Много държави в региона вече имаха затруднения преди неотдавнашното покачване на цените на храните.

Членовете на Комитета на ООН за световна продоволствена сигурност (CFS) – експертен орган с фокус върху местното производство на храни и политиките за сигурност, казват, че настоящата криза не е признак на недостиг на производство, а по-скоро на системни фактори, включително силно разчитане на торове и изкопаеми горива; двойна COVID и енергийна криза, по-чести климатични бедствия; разпределяне на храни, концентрирано в ръцете само на няколко компании.

Според Мърфи кризата "в крайна сметка е свързана с това, че не можем да си позволим храната, която имаме, а не толкова, че има абсолютен недостиг“. Според нея правителствата не са си научили урока от кризата от 2008 г.

Въпреки че се придържаме към политиката да произвеждаме повече, броят на гладните хора в света продължава да расте. „Противоречиво е, че наистина има огромен брой хора, които все още гладуват по света“, казва Ханна Сааринен, експерт по хранителната политика в Oxfam. „Това показва доста дълбоки проблеми в хранителната система и колко хора са зависими от тази крехка система“, допълва тя.

Тъй като кризата не изглежда да се успокоява, страните трябва да избягват възстановяването на система, която им налага да разчитат на „твърде малко държави като доставчици, твърде малко компании [и] твърде малко зърнени култури“.

Половината от селскостопанското производство в света се доминира само от четири основни култури: захарна тръстика, пшеница, царевица и ориз. Всички те се изнасят от само няколко държави и се търгуват само от четири мултинационални компании.

Известни като АБВ на храните поради абревиатурите им, тези четири компании – Archer Daniels Midland (ADM), Bunge, Cargill и Louis Dreyfus, притежават непропорционална сила в глобалното разпространение на храни и са спечелили много от скоковете на цените на зърнените пазари, според S&P Commodity Insights.

Най-уязвимите страни и хуманитарни организации като Световната продоволствена програма наистина се нуждаят от спешни доставки в краткосрочен план. Според Мърфи политиците трябва да се съсредоточат върху разрешаването на този проблем – ролята, която няколко големи износители играят за продоволствената сигурност на страните с ниски доходи.

Системата за доставки е изградена по такъв начин, че над над 20 страни зависят от износ само от Русия и Украйна за поне една трета от пшеницата си. В някои страни като Ливан и Египет делът на руския и украинския внос на пшеница е над 80%. Еритрея пък през миналата година е доставила цялото ѝ нужно количество пшеница от Русия и Украйна.

Тази конфигурация води до сериозни затруднения за по-бедните страни в случай на криза, тъй като големите търговци се стремят да продадат каквито и да е хранителни запаси на този, който предложи най-висока цена. Купувачите много често не са страни като Ливан и Сомалия, които разполагат с ограничени средства.

„Това е толкова опустошителното в кризата и показва какъв малък избор имат Ливан и Египет – всичките им яйца бяха в една кошница“, казва Мърфи. По думите ѝ засегнатите страни не трябва да гледат на това като на „незначително и краткотрайно смущение“, а като шанс да разгледат всичките си възможности. "Екосистемите на Египет позволяват по-голямо разнообразие и отглеждане на зеленчуци, плодове, леща. Страната може да си осигури и повече доставчици“, посочва тя.

В подобна ситуация е и Ливан.

Това изисква сериозно преосмисляне на начина, по който се храни светът. Дори в моменти, когато няма суша или високи цени на храните, много страни в Африка са наводнени от евтин внос, често от ЕС и САЩ, което изкарва местните фермери от бизнеса и отслабва способността на страните да реагират на шокове.

Магдалена Акерман, експерт по продоволствена сигурност към CFS, коментира, че подобни ориентирани към търговията политики „смазаха устойчивостта на регионите или способността на страните да разчитат на местно производство“.

Мърфи от IATP допълва, че за да останат на повърхността, фермерите в Северна Африка все повече преминават към водно интензивно и високоценно отглеждане на плодове и зеленчуци, предназначени за Европа, „и част от това е за сметка и на основните култури“.

Според Акерман страните трябва да диверсифицират производството си, за да могат да разчитат повече на собствените си ферми и хранителни мрежи. В противен случай те рискуват да попаднат отново в същия капан във време, когато нарушаването на биоразнообразието и климата се ускорява.