ЕС може да се похвали с лидерство в областта на климата, след като пое правно обвързващи ангажименти за климатична неутралност и създаде амбициозна рамка от политики, за да ги изпълни. За разлика от САЩ и други глобални играчи Европа подплати думите си с дела, пише за Financial Times Хедър Граб, директор на Института отворено общество за европейски политики.
Но тази история ще започне да изглежда по-малко достойна за похвала, ако ЕС не адресира последиците от своя преход в световен мащаб, както е посочено в наскоро публикувания „Международен компас за промяна на системата“. Казано направо, ЕС не може да бъде зелен остров в един мръсен свят. Освен ако неговите търговия, помощи и други външни политики не помогнат на други региони да постигнат свои собствени зелени преходи, амбициите на ЕС ще се провалят.
Има само един климат, така че намаляването на емисиите от един континент не помага, ако той продължи да внася продукти, произведени с мръсна енергия другаде по света. До 2030 г. ЕС вероятно ще бъде отговорен за по-малко от 5% от глобалните емисии, благодарение на своя пакет „Fit for 55“. Но европейското търсене води до голяма част от останалите 95% от емисиите поради въглеродния диоксид, вграден във вноса от други региони.
Въглеродните емисии не са единственият проблем. ЕС е огромен вносител на първични ресурси, които се добиват в други части на света. Глобалният добив на природни ресурси се е утроил през последните 50 години, според Международния ресурсен панел на ООН, докато глобалната производителност на материалите е намаляла и се очаква потреблението на материали да се удвои до 2060 г. За да се избегнат аутсорсингът на емисии и екологичните щети от това потребление, страните с високи доходи трябва да използват ресурсите много по-ефективно, като преминат към кръгова икономика.
Ефективността на ресурсите стана по-неотложна сега, когато стремежът към декарбонизация на Европа увеличава търсенето на критични суровини, като литий за батерии. Ако САЩ и Европа запазят същите нива на потребление, известните в момента ресурси или планираните мини биха могли да доставят само около 50% от лития и 80% от медта, необходими на хората, за да преминат към електрическа мобилност и производство на възобновяема енергия, според Международната агенция по енергетика.
Изграждането на възобновяеми източници е решението за Европа: това е най-добрият начин за декарбонизиране на икономиката и осигуряване на дългосрочна енергийна сигурност, много по-добър от намирането на нови източници на нефт и газ. Възобновяемите енергийни източници са гориво на свободата, защото слънцето и вятърът са изобилни и добре разпределени по целия свят. Но критичните суровини за производството на слънчеви панели и други чисти технологии са концентрирани на определени места и по-голямата част от доставките се контролират само от една страна - Китай. След огромните усилия на Европа да се измъкне от зависимостта си от руските въглеводороди, тя ще се окаже още по-зависима - от Китай. Освен това бумът в добива на материали за възобновяемите технологии може да доведе до нови конфликти за ресурси. Значително предизвикателство за следващата фаза на Европейската зелена сделка е разработването на цялостен план за гарантиране на добро управление на природните ресурси.
ЕС трябва да засили инвестициите си както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането. Заедно със САЩ и Китай, ЕС трябва да разглежда преминаването към по-ефективно използване на материалите като императив за сигурността, както енергийната, така и като стратегия за избягване на конфликти. Кръговата икономика би била по-устойчива, тъй като по-високата повторна употреба и рециклиране на материали означава по-малко уязвимост към външни вериги за доставки. Това също би означавало по-малко конкуренция за първични ресурси между тези три големи икономики.
Но ЕС трябва да смекчи въздействието върху своите търговски партньори с по-ниски доходи от съкращенията на вноса и въвеждането на търговски бариери, мотивирани от климата. Преди да въведе трансграничния въглероден механизъм, планиран за 2026 г., ЕС трябва да поеме паралелни ангажименти за финансиране и трансфер на технологии, за да помогне на своите търговски партньори с по-ниски доходи да развият свои собствени устойчиви индустрии и да се придвижат нагоре по веригата на стойността.
Глобалната репутация на Европа е поставена на карта. За да бъде лидер по отношение на климата, ЕС трябва да избегне започването на нова ера на екстрактивизъм (добиване на природни ресурси – бел. прев.), напомняща колониалното му минало, и вместо това да направи собствената си икономика по-ефективна откъм ресурси и енергия. Той трябва да помогне на други региони да променят своите икономически системи, а не само да ги заплашва с мерки, които те смятат за протекционизъм в зелена обвивка. Европейската зелена сделка ще успее само ако насърчи глобална зелена сделка, която помага на търговските партньори на Европа по техния собствен път към устойчивостта.