Либералната демокрация не е по-добра в избягването на грешки - високорискови финансови продукти, катастрофални войни или политически екстремисти - отколкото нелибералните демокрации или пълните автокрации. Там, където демокрациите се справят по-добре, е при корекцията на грешките, пише Стивън Буш за Financial Times. Те се оттеглят от войни, рязко регулират индустриите (макар и обикновено само след като са преминали през поне една криза) и, при условие че получат шанс, изтласкват екстремистите от властта чрез избори.
Способността на демокрациите да коригират грешките сега е изправена пред неочаквана заплаха. Избраните политици, независимо дали им харесва или не, са в бизнеса с предоставянето на избирателите на това, което те искат. А това, което избирателите искат, е децата им да се образоват. В резултат на това в демократичния свят броят на хората, посещаващи университета, продължава да нараства, като езиковата и математическата грамотност също се увеличават.
Този апетит за висше образование се оказа удивително устойчив на ценовите сигнали. В САЩ нито заемите за такси за обучение, надхвърлящи 1,5 трлн. долара, нито фактът, че (според дългогодишно проучване на университетa Джорджтаун във Вашингтон) 4 студенти от 10 няма да печелят повече в резултат на дипломите си десет години по-късно, успяха да обезкуражат новите кандидати. В Обединеното кралство утрояването на таксите за обучение от 3 на 9 хил. паунда не наруши потока от хора, насочили се към университет.
Част от това е проста математика. Когато всички доказателства сочат, че по-голямата част от студентите ще печелят повече с диплома, отколкото без нея, повечето млади американци, правилно или не, решават, че е по-добре да рискуват да бъдат сред 60-те процента, които получават икономическа полза от висшето образование.
Когато съберете разнообразните неикономически ползи от дипломата – наред с други неща е по-вероятно да живеете по-дълго, да имате по-добро физическо и психическо здраве, и да не бъдете осъден – получаването й изглежда като очевидното решение.
Това означава, че при липса на някакъв вид много строг таван или ограничения за влизане, можем да очакваме броят на хората, записващи се в университет, да продължи да расте.
Какво означава това за демокрациите?
Добрата новина е, че получаването на степен прави по-вероятно да станете доброволец в граждански институции и да участвате в демократични такива: на общите избори в Обединеното кралство през 2019 г. 69% от висшистите под 35 години гласуваха в сравнение с едва 41% от останалите под 35 години и 72 процента при лицата над 65 години без диплома.
Лошата новина е, че макар да можете да заведете висшист до урната, не можете да го накарате да мисли. Всички ние, независимо колко степени имаме, обичаме да търсим информация, която потвърждава съществуващите ни убеждения. И както открива ново изследване на Майкъл Ханън от университета в Нотингам, една неприятна последица от университетското образование е, че избирателите стават по-добри в това и по-слаби в способността да променят мнението си.
Когато се замислите, има смисъл - наистина, това върви ръка за ръка с повишеното гражданско участие. Висшистите е по-вероятно да бъдат членове на политическа партия. И докато някои от любимите ми хора са членове на такава, като такива те са доста ирационални през повечето време.
Това са същите хора, които могат да си повярват, че няма проблем Джо Байдън да говори с лекота за това, че Русия извършва военни престъпления, но че разюзданият език на Доналд Тръмп представлява опасност за световния мир. Или че, макар Борис Джонсън вече два пъти да преформатира своето правителство, третото рестартиране ще бъде моментът, в който той наистина поема контрола над управлението.
Проблемът е, че колкото повече избиратели имате, които се самоубеждават, че са били прави през цялото време, толкова по-трудно е за демокрациите да коригират грешките. Демокрациите зависят от това да имат достатъчно гласоподаватели, които могат да кажат, че са харесвали кандидат, когато е говорел за намаляване на данъците и връщане на работни места от чужбина, но са по-малко запалени по него сега, когато той сочи, че изборите, които е загубил, са били акт на измама. Държавите процъфтяват, ако достатъчно избиратели са в състояние да признаят пред себе си, че харизматичният човек, когото са подкрепили последния път, не е постигнал много на поста.
Поради политическия натиск върху изборните демокрации да образоват повече от своето население, нарастването на гласоподавателите, които са високообразовани и умели в мотивираните разсъждения, едва ли ще спре. Една полезна корекция може да бъде да се спре фетишизирането на индивидуалните мотиви на колебаещите си избиратели и вместо това да се оцени най-голямата услуга, която те предоставят на демокрацията: готовността да променят мнението си.
04:04 | 13.09.22 г.