Продоволствената несигурност е по-голям проблем от енергията

Правителствата харчат много време и ресурси, опитвайки се да смекчат нарастващите цени на енергията след нахлуването на Русия в Украйна. Но войната пося семената на още по-голяма криза, която не получава същото внимание. Глобалният недостиг тласка цените на храните до рекордни нива, с икономически и политически последици за развитите страни и заплаха от глад и дългови кризи в развиващите се. Трябва да се направи много повече, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School и главен икономист на Kroll.

Инвазията на Русия изостри неимоверно съществуващата продоволствена несигурност. На Украйна и Русия се падат над една десета от всички търгувани калории в световен мащаб. Те произвеждат 30% от световния износ на пшеница, както и 60% от слънчогледовото масло. Най-малко 26 държави разчитат на Русия и/или Украйна за повече от половината от зърното си.

Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) войната ще остави 20-30% от земеделските земи в Украйна незасадени или с неприбрана реколта за сезон 2022 г. Вече прибраното зърно стои, тъй като пристанищата на Украйна са блокирани от Русия, което беше фокусът на неотдавнашната среща на външните министри на Г-7. Макар че руските фермери все още могат да произвеждат, износът им е възпрепятстван от санкциите.

Русия, най-големият износител на торове в света, обяви забрана за износ в началото на март. Износът от Беларус, която е съюзник на Русия, също е обект на санкции. Китай наложи забрана за износ на торове миналото лято. Сега има катастрофален глобален недостиг на торове. Цените скочиха, което кара фермерите да ротират културите или да използват по-малко хранителни вещества, което вероятно ще доведе до по-ниски добиви.

Според индекса на FAO цените на храните към април са скочили с почти 30% за годината. Това е криза, която се усеща най-остро в развиващия се свят. Покупката на храна представлява поне половината от общите разходи на домакинствата в страните с ниски доходи и много правителства на развиващите се икономики предоставят субсидии за храните. Те обаче стават все по-трудни за поддържане, тъй като нарастващите разходи по заемите ограничават фискалното пространство, а цените на храните растат. Според Световната банка 10 милиона души по света биват тласкани в крайна бедност за всеки процентен пункт увеличение на цените на храните.

В много развиващи се икономики продоволствената несигурност вече е източник на социални вълнения и геополитически риск. Покачващите се цени на храните и енергията предизвикаха протести в Шри Ланка, Тунис и Перу. Развитите икономики също са изложени. Близо 10 милиона британци намалиха консумацията на храна или пропускаха ядене през април, а Франция планира да предостави ваучери за храна на най-бедните домакинства. Инфлацията, водена от цените на храните и енергията, е основен въпрос в кампанията преди междинните избори в САЩ, който може да промени партията, която контролира Конгреса (в момента това са демократите – бел. прев.)

Икономистите Алън Блайндър и Джеръми Ръд твърдят, че стагфлацията през 70-те години на миналия век е била причинена от скокове на цените на енергията и храните. Кризата с продоволствена несигурност трябва да тревожи централните банкери. Търговските ограничения, наложени от редица държави за защита на местните доставки, имат мултиплициращ ефект, който ускорява инфлацията при храните. Ограниченията за износ на руско слънчогледово масло накараха Индонезия да забрани износа на палмово масло през април. Наскоро Индия наложи забрана за износа на пшеница.

Глобалните усилия за предоставяне на хранителна помощ исторически са били тромави и понякога контрапродуктивни. САЩ, най-големият доставчик на хранителна помощ в света, изискват тя да бъде под формата на американска храна, а не в кеш. И поне половината трябва да бъде доставена чрез американски кораби. В резултат, според наскоро одобрен законопроект за хранителна помощ, САЩ ще похарчат 388 милиона долара за транспортиране на хранителни продукти за 282 милиона долара за африканските държави.

Икономисти и експерти по хранителна помощ казват, че светът трябва да се съсредоточи върху предоставянето на кеш и опит, а не само върху хранителните запаси. Много по-евтино и много по-ефективно е да се помогне на фермерите да произвеждат на местно ниво, като адаптират културите към техния климат и почвени условия. Износителите на храни и торове като САЩ, Канада, ЕС, Аржентина и Бразилия трябва да се споразумеят да не налагат търговски ограничения, а Индия да премахне своите. САЩ и ЕС, заедно с ООН, трябва да обмислят начини за изнасяне на прибраното от Украйна зърно. Въпреки че е малко вероятно, Китай може да допринесе, като оттегли забраната си за износ на торове и намали запасите си от царевица, ориз и пшеница.

В ход са планове за подпомагане на страните да компенсират загубата на руския износ на енергия. А намаляващото търсене, тъй като спадащата пандемична помощ забавя растежа, би трябвало да понижи цените на енергията. Но продоволствената криза ще бъде по-дълготрайна и ще засегне още милиони хора. Войната ще приключи, но изменението на климата ще продължи да оказва влияние върху хранителните доставки. На световните лидери трябва да им бъде напомнено, че жънем това, което посеем.