Платиненият юбилей (70 години на трона – бел. прев.) на кралица Елизабет II е много повече от честване на най-дълго управлявалия монарх във Великобритания. Той е свидетелство за това как в продължение на векове нацията е адаптирала своите политически институции без насилствена революция. Тази отвореност към промяната и способността да се развива мирно и законно е важно обяснение за това как един малък остров играе толкова голяма роля в световните дела - и защо аз съм толкова силно вярващ в неговото бъдеще, пише Майкъл Блумбърг, основател и собственик на едноименната медия.
Лесно е да се изгубят от поглед дългосрочните силни страни на Обединеното кралство на фона на вихъра от политически скандали и драми около Brexit. Признавам си: аз бях против излизането от ЕС. Всъщност казах, че това е най-глупавото нещо, което държава някога е правила - докато САЩ „не обраха точките“ с избора на Тръмп.
Но като собственик на бизнес с повече от 4000 служители в Обединеното кралство, като човек, който се е оженил за британска гражданка и отдавна е превърнал Лондон във втори дом, и като филантроп, който активно подкрепя много общности на Острова, никога не съм се съмнявал, че Великобритания ще намери начини да остане световна икономическа сила и големият финансов център на Европа, посочва Блумбърг. Нейната адаптивност и отвореност към други култури и идеи, както и комбинацията от езика и местоположението (между САЩ и Азия), формират изключително конкурентно предимство, но не и единственото.
Университетите в Обединеното кралство се нареждат сред най-добрите в света. Неговата творческа индустрия – изкуствата, театърът и телевизията – надхвърлят с много боя му, създавайки работни места с тройно по-висока скорост от останалата част от икономиката. Политическата система на Великобритания също става все по-динамична, тъй като кметовете и местните лидери играят все по-важна роля в националните дела. През годините Bloomberg Philanthropies с удоволствие помага на британските кметове чрез програми, които подкрепят иновациите и сътрудничеството между партиите.
По време на мандата ми като кмет на Ню Йорк работих в тясно сътрудничество с тогавашния кмет на Лондон Борис Джонсън, точно както правя сега с кмета Садик Хан. Говорил съм на партийни конференции на торите в Бирмингам и Блекпул, работих с различни лидери на лейбъристите и се срещнах с лидера на Шотландската национална партия и първи министър на Шотландия Никола Стърджън в Глазгоу. Моите разнородни партийни връзки в чужбина няма да изненадат никого в Америка, където съм бил демократ, републиканец и независим, отбелязва авторът.
Никога не съм вярвал, че някоя партия има монопол върху истината и винаги съм смятал, че обществото е облагодетелствано от разнообразието в медиите, стига новинарските организации да се ръководят от фактите, казва Блумбърг. За съжаление Обединеното кралство е изложено на риск да последва САЩ по пътя към медии, които са свръх партизирани и силно търсещи сензациите. В САЩ претърпяхме сериозни щети заради медии, които игнорират фактите и подклаждат ярост, което допринесе за ниво на нестабилност в нашата политическа система, което би било немислимо само преди няколко години.
Надявам се, че британците няма да станат свидетели на тълпа, която щурмува парламента и заплашва да обеси лидерите на правителството. Но избягването на тази опасна съдба вече не може да се приема за даденост. То зависи в не малка част от медии, които са отдадените на фактите, истината и аргументирания диалог.
За щастие във Великобритания има силна традиция на независима и разумна журналистика - не само в BBC, но и във Financial Times, Economist, Times и други. Но тъй като все повече медии дават приоритет на очните ябълки пред мозъците, необходимостта от обективно отразяване и трезви анализи нараства. Това е особено вярно, като се има предвид забележимия за съжаление спад в отразяването на бизнес новините. Комбинацията от тези два фактора – все по-партизанските медии и намаляващите бизнес репортажи - оставя значителна празнина в новинарската индустрия.