Перфектна икономическа буря поглъща индустриалните страни. Още преди пандемията геополитическото съперничество между САЩ и Китай възпрепятстваше световната търговия и трансграничните инвестиции. Пандемията насочи търсенето към велосипеди и далеч от абонаментните карти за фитнес зали, пише за Financial Times Рагурам Раджан, професор по финанси от Чикагския университет.
След това разгръщането на блокадите в целия свят наруши производството на тези велосипеди. По принцип покачването на цените на велосипедите би потиснало търсенето, но огромният фискален и паричен отговор на пандемията в развитите икономики поддържаше силна покупателната способност на домакинствата. Дори когато работните места се върнаха, за да задоволят това търсене, работниците станаха по-трудни за намиране, защото по-възрастните от тях решиха да се пенсионират, а имиграцията се забави. Комбинацията от силно търсене и ограничено предлагане предизвика инфлация, която се разпространи далеч отвъд тесния набор от стоки, които я предизвикаха.
Войната в Украйна и разпространението на блокадите в Китай допринасят за сътресенията. И двете забавят растежа, като войната подхранва инфлацията при храните и енергията, а блокирането в Китай води до инфлация при стоките. Разбира се, войната може да се разшири по катастрофални начини.
Помислете за развиващите се страни, където нещата всъщност са по-лоши, отколкото в индустриалните държави. Публичните разходи по време на пандемията бяха много ограничени. Много домакинства от средната класа загубиха препитанието си и изпаднаха в бедност.
Сега те са изправени пред по-високи цени на енергията и храните, които заплашват да намалят потреблението под жизнените нива. С нарастването на лихвените проценти техните правителства са обременени от минали заеми и нямат капацитет да помогнат. Всичко това предвещава повече протести и политически конфликти в развиващия се свят и повече емиграция към по-сигурните страни.
Според настоящите тенденции бъдещето изглежда предизвикателно. Устойчивият растеж зависи от иновациите, които ни позволяват да произвеждаме повече на по-ниска цена. Макар че пандемията принуди фирмите да преосмислят работните процеси - работата от вкъщи спестява време за обличане и пътуване до работното място - значителни печалби вероятно ще дойдат само когато пречките за предоставяне на услуги от разстояние бъдат намалени; телемедицината няма да се развие, ако местните изисквания за лицензиране пречат на лекарите да предписват лечение от разстояние. При липса на реформи растежът на производителността е малко вероятно да бъде по-висок от темпа преди пандемията.
По същия начин застаряването на населението ще продължи да свива работната сила, като допълнително ще забавя растежа. Деглобализацията чрез решоринг и последващият спад в световната търговия и инвестиции ще затруднят развиващите се страни да растат и да заместят търсенето си с намаляването търсене от индустриални страни. Военните разходи ще се увеличат навсякъде, но това ще отнеме средства от толкова необходимите инвестиции, най-важното - в борбата с изменението на климата. Следователно се очертават варианти на трайна стагнация, след като бурята отмине – не е чудно, че 10-годишната реална доходност в САЩ все още е около нулата.
13:31 | 14.09.22 г.