Когато този понеделник се отбеляза годишнината от края на Втората световна война, това бе достатъчна причина на Изток и на Запад да си спомним за военните престъпления на нацисткия режим. Но докато в Германия, а сега и в страните от бившия Варшавски договор, се почитат всички загинали в това най-голямо човешко престъпление в историята, Русия насочва тази историческа дата в друга, по-целенасочена посока.
Там вниманието е съсредоточено върху „Великата отечествена война" - войната, започнала с инвазията на Хитлер в СССР на 22 юни 1941 г. и завършила с победата на Съветския съюз. Пактът Хитлер-Сталин, разделянето на Полша и балтийските държави от тези двама диктатори, са пропуснати в този наратив. Както и нахлуването на Германия в Полша на 1 септември 1939 г.
И докато Русия твърди, че съветската победа е нейна заслуга, тя прикрива факта, че именно САЩ подкрепиха Съветския съюз в борбата му срещу Хитлер - с тежки оръжия, както би се казало днес. И премълчава факта, че не само руснаците са платили жестока цена с кръв: Милиони хора от Украйна и Беларус, от Молдова и Узбекистан са станали жертви на германския Вермахт. Всъщност Западът се остави да бъде заблуден от този наратив, така че от него се породи дълготраен сантиментализъм към Русия, пише в свой коментар за Handelsblatt кореспондентът на медията в Москва Матиас Брюгман.
Откакто Владимир Путин управлява Кремъл, 9 май се празнува с все по-пищни паради на Червения площад. „Денят на победата" прерастна в „Ден на войната" - гръмко представяне на оръжията. Колко скромно бе началото на този възпоменателен ден.
Между 1947 г. и 1965 г. 9 май дори не е бил почивен ден. На фона на бедността, която войната е донесла на населението на Русия, никой не е бил в настроение за радост и празнично веселие.
Но никога досега Денят на възпоменанието не е бил толкова далеч от историческите си корени, както тази година. В пропагандата си Путин напълно изопачи войната срещу Украйна и я превърна в ирационална, твърдейки, че тя е продължение на борбата срещу фашизма, която уж не е приключила през 1945 г.
Правят се погрешни заключения.
Докато в Москва трополят веригите на танковете, в Украйна и други бивши васални на Москва държави цари тишина: там става дума за това да се помни паметта на загиналите, уроците от Втората световна война, сътресенията от новата война. И да се гледа напред, коментира Брюгман.
На запад от Русия изказванията не са от упоритата позиция по отношение на оръжията, а на размисъл, вдъхновен от лозунга „никога повече", от урока на войната, който е, че само обединена Европа може да предотврати връщането на безумието.
Време е да разберем историята, защото нейната дълга сянка отново е надвиснала над Европа.