Навън грее слънце, а пенсионери танцуват под звуците на стари съветски мелодии, които се чуват от високоговорител. Войната, която бушува в Украйна, изглежда далеч, макар и да е точно отвъд границата и да заплашва да разкъса и Молдова.
„Обичам този град“, казва Кателина, на 24 години, която работи в магазин в Кишинев, столицата на Молдова, пред Politico. „Кой знае какво ще се случи утре. След Украйна може би ние ще бъдем следващите“, допълва тя.
Молдова е в несигурно положение. Страната има дълга граница с Украйна и в източните ѝ части тлее буре с барут – Приднестровието: отцепил се регион, контролиран от проруски сепаратисти с помощта на около 1500 руски войници.
Оспорваният регион остава практически непроменен след разпадането на Съветския съюз, дори знамето със сърп и чук, се вее там. Москва казва, че нейните войски остават да поддържат мира в тясната ивица земя по поречието на река Днестър. Кишинев посочва, че това е незаконна окупация. Международната общност иска руските сили да напуснат региона, но те не помръдват оттам.
Това може да се промени. Преди две седмици един от висшите руски генерали заяви, че „получаването на контрол над Южна Украйна ще осигури врата към Приднестровието“ и че „рускоезичното население там също е изправено пред потисничество“.
Оттогава служители в Тираспол, столицата на самопровъзгласилата се сепаратистка република, алармираха за предполагаеми атаки срещу правителствени сгради и обявиха, че са осуетили удари с украински дронове.
Анализатори казват, че докладите може да са част от фалшива кампания, предназначена да въвлече региона във войната.
„Това, което започна като безпокойство, бързо се превръща в паника“, казва Игор Мунтяну, бивш дипломат от кариерата, който е бил посланик на Молдова в САЩ и сега оглавява Института за развитие и социални инициативи в Кишинев. „Има изявления от руска страна, които ясно показват, че Молдова е цел и може да има планове за нахлуване от Приднестровието“, добавя той.
„Обществото е разделено какво да прави - Украйна ни предупреждава, че сме следващите, докато нашите лидери настояват, че е най-добре да успокоим Москва, като останем настрана от войната“, казва Мунтяну.
Досега молдовското правителство се съпротивлява на призивите да се присъедини към ЕС и западните съюзници при налагането на санкции срещу Русия и за доставката на оръжия за Украйна, като се позовава на конституционния си ангажимент за неутралитет. На практика обаче страната може да бъде принудена да избира между Изтока и Запада, а тя не е единна по кой път да тръгне.
Проучване, проведено от изследователския център CBS-AXA през април и видяно ексклузивно от медията преди публикуването му, установява, че 46 процента от анкетираните молдовци казват, че разглеждат руската инвазия като „неоправдано нападение“, а 18 процента вярват във фалшивия аргумент на Кремъл, че това е „освобождение на страната от нацизма“. Всеки пети обаче казва, че Москва просто защитава украинския регион Донбас – където подкрепяните от Русия сепаратисти се бият с армията на Киев от години. Това означава, че почти половината приемат делото на Путин за война.