В исторически план санкциите рядко са постигали желания резултат. Като правило те не са променили съществено отношението на правителствата, още по-малко са довели до смяна на правителствата, нито пък са ограничили или предотвратили войни. Въпреки това санкциите са важен инструмент. Те изпращат политически сигнал и носят надеждата за създаване на определен възпиращ ефект в бъдеще.
Планираният петролен бойкот срещу Русия е колкото легитимен, толкова и необходим. Военните престъпления на Русия в Украйна са твърде големи. Твърде голям е и рискът други автократи да се почувстват мотивирани да подражават на метода на Путин и да нахлуят в суверенна съседна държава. Ето защо Западът трябва да реагира с всички сили, коментира за Handelsblatt Йенс Мюнхрат.
За съжаление обаче в усилията си да постигнат траен ефект от санкциите европейските стратези сгрешиха почти всичко, което можеше да се сбърка. Съгласуваност, бързина и поне известен ефект на изненада - това са трите необходими условия, за да могат санкциите да постигнат своя ефект. Историята на санкциите показва, че дори и те в никакъв случай не са достатъчни.
Нито един от трите критерия не се отнася за настоящия бойкот на петрола. Не може и да става дума за единство: Словения и най-вече Унгария отново настояват за изключения, тъй като зависимостта им от руския петрол е просто твърде голяма. А в тази редица може да наредим и България. Няма и признаци за бързина: първо се проведе едноседмичен дебат за това кой ще участва в бойкота и в каква степен.
А ефектът на изненадата, който би трябвало да лиши санкционираната страна от възможността да намери варианти за заобикаляне на мерките, напълно отпадна след тези безкрайни дебати. Единствената изненада беше фактът, че европейците се нуждаеха от толкова време, за да намерят слаб компромис - от който Путин всъщност не трябва да се страхува.
Като цяло бойкотът е толкова зле подготвен, че по-скоро би трябвало да се говори за мнимо ембарго. Естеството на нещата е такова, че в демократичните държави подобни важни решения се предшестват, или поне трябва да се предшестват от дебат. Преценяват се предимствата и недостатъците, а дългосрочните ефекти се изследват задълбочено. А сега, в крайна сметка за първи път Германия играе активна роля в това отношение и не се задоволява с реактивното поведение, което канцлерът сякаш превърна в максима на своите действия.
Нека сме наясно: санкциите са правилни: войните вече не трябва да си струват. Те обаче трябва да бъдат и правилно планирани. А вечните дебати преди самото налагане разтревожиха пазарите и повишиха цената на петрола.
В крайна сметка всичко това може да произведе неочакван резултат - военачалникът в Кремъл да се окаже победител от бойкотите в краткосрочен план, тъй като приходите му все още се увеличават. И по този въпрос западните съюзници можеха да вземат предпазни мерки, като положат повече усилия, за да убедят останалите страни износителки на петрол да увеличат квотите си за производство.
Най-добрият начин да се избегне ескалация - включително ядрена, между другото - е силата и единството. Това изисква готовност на всички страни да правят жертви. Ако Западът не успее да направи това в тази най-опасна геополитическа ситуация от десетилетия насам, Путин скоро ще си зададе въпроса дали западният алианс ще е готов да защитава страни от НАТО от евентуална агресия.