Завръщат ли се войните за територия?

Ако на Владимир Путин му бъде позволено да запази земята, която отне от Украйна, това ще наруши една от малкото смислени защити на мира в съвременния свят – забраната за завземане на територия със сила. Западът трябва да застане твърдо срещу империалистическите цели на руския президент, в противен случай светът може да стане свидетел на възраждане на порочните завоевания, които белязаха световната история преди Втората световна война, пише за Wall Street Journal Лийф Уинър, професор по политическа философия от Станфордския университет.

Преди 1945 г. международното правило относно териториалните придобивания можеше да се обобщи като vae victis, „горко на победените“. Крале, султани и царе водех кървави кампании, за да вземат земя един от друг и да разширят своите империи. Русия, Прусия и Австрия някога погълнаха Полша напълно. Османците завзеха Източна Европа и Египет. Както казва политологът Джон Васкес: „От всички възможни въпроси, за които държавите могат да воюват, доказателствата категорично сочат, че проблемите, свързани с територия са основните, водещи до колективно насилие.”

Накрая, през 1945 г., въпросното правило се променя. На фона на останките от провалилия се германски и японски експанзионизъм Хартата на ООН обяви нов световен закон: Границите вече не могат да се променят със сила.

Тази забрана беше изненадващо успешна. Между 1945 и 1975 г. успешните териториални завладявания намаляват драстично. Забележително е, че след 1976 г. нито един член на ООН не е загубил територия от друг със сила (с изключение на малък египетски граничен спор). В продължение на почти 40 години, въпреки че са се водили войни, тази конкретна тяхна форма изглеждаше, че бе напълно изкоренена.

До анексирането на Крим от Путин през 2014 г. с неговото нашествие на „малки зелени човечета“ – руски войници в зелени униформи без обозначение – последвано от нелегитимен референдум. Нерешителният отговор на Запада на завземането на Крим насърчи Путин да нахлуе отново тази година и то по-брутално. Безразборният обстрел на цивилни от Русия, да не говорим за зверствата спрямо украинците на места като Буча, показва колко жестоки могат да бъдат войните за земя.

Отношението на руския президент е връщане към кървавата философия, която властваше преди Хартата на ООН. В агресивните изявления на Путин се чува ехото на германския ултранационалист Хайнрих фон Трайчке, който през 1870 г. поиска френската област Елзас-Лотарингия като награда от френско-пруската война: „Тези територии са наши по силата на оръжието и ще се разпоредим с тях по силата на по-висше право – правото на германската нация, която няма да позволи на изгубените си деца да останат чужденци за германската империя.“

Путин направи подобни ревизионистки твърдения за защита на рускоговорящите в Украйна преди нахлуването му през февруари. Въпреки че повечето хора в Донбас не искат да бъдат анексирани (не повече от болшинството елзасци навремето), това не спира стремежа на руския президент да възстанови своя митичен „руски свят“.

Германските лидери също така копнееха за природните ресурси на Елзас-Лотарингия, както Путин за украйнските. Хитлер ламтеше за богатите железни мини на Лотарингия; Путин иска изобилната енергия на Украйна. Частите на Украйна, които Путин се опитва да завладее, съдържат природен газ и въглища на стойност приблизително 1,4 трилиона долара. 

Путин не е единственият модерен лидер с експанзионистични цели. Помислете за напористостта на китайския президент Си Дзинпин в Южно- и Източнокитайско море или за унгарския премиер Виктор Орбан, който лансира скандални карти на „Велика Унгария“. В десетки страни претенциите за чужда земя могат да бъдат използвани за разпалване на подкрепата за война. И както виждаме сега войните могат да изместят други международни въпроси от дневния ред. Проблеми с веригите за доставки, епидемии, ядрено разпространение - всички те могат да бъдат засенчени от желанието на един човек да завземе територия.

Западът може да обезкуражи бъдещите заграбвания на земя, ако спре Путин. САЩ и техните съюзници трябва да запазят най-сериозните си санкции – особено финансовите и бойкотите на петрола и газа – докато руските войски не напуснат Украйна, украинските бежанци не се завърнат и докато не се проведат референдуми под международен надзор на цялата територия, за която претендира Путин.

Цената ще бъде висока, ако Западът не успее да спре анексията на Путин. Човек може само да се страхува колко животи ще бъдат загубени, ако бъдещето на войната е като нейното минало. В Откровението на Йоан се казва, че първият конник на апокалипсиса яха бял кон и тръгва да завладява. Без решителни действия от страна на Запада по отношение на Украйна страховитият бял конник може да се развихри.