Без руски газ за Полша и България: Какво означава това за Европа?

В продължение на десетилетия енергийната политика на Европа, и по-специално на Германия, се основаваше на лоялността на Русия към договорните отношения. Но сега е ясно, че Москва вече не се интересува от стабилното енергийно партньорство.

Руската енергийна компания „Газпром" внезапно спря доставките на природен газ за Полша и България в сряда вечерта. Причината, посочена от Москва, е, че страните са отказали да се съобразят с руското искане да плащат за газа в рубли.

Цената на природния газ реагира незабавно на подновената ескалация на пазара в сряда, като се изстреля с повече от 20% до 118 евро за мегаватчас (MWh) - най-високото ниво от почти четири седмици. В сравнение с април 2021 г. газът вече е почти седем пъти по-скъп.

През деня цените отново се понижиха до известна степен. Това се дължи главно на факта, че не се очаква физически недостиг, смятат експертите от Energy Brainpool, цитирани от германския Handelsblatt. Въпреки това пазарът остава изключително волатилен. Ето и някои въпроси и отговори.

Какви са последиците от спирането на доставките за България и Полша?

Непосредствените последици са ограничени. Полша е запълнила газовите си хранилища в голяма степен и така или иначе искаше да премине към други източници до края на годината. Страната разполага със собствен терминал за втечнен природен газ и планира скоро да завърши строителството на газопровод, по който ще се доставя газ от Норвегия. Експертът по енергетика Георг Закман от Института Bruegel казва: „Замразяването на доставките е много лесно управляемо за Полша в краткосрочен план". А договорът с „Газпром" изтича в края на годината и не се предвиждаше да бъде подновяван. България е силно зависима от Русия, но потребява сравнително малко количество. Освен това предстои завършването на свързващ газопровод с Гърция. По него ще може да се получава газ от Азербайджан още в края на юни.

Строителната площадка на газопровода IGB в Комотини, Гърция, 21 март 2022 г. Снимка: Konstantinos Tsakalidis/Bloomberg

Има ли право Русия да спре доставките на газ?

От правна гледна точка Русия няма право да го прави. Прилагат се договорите между руски и европейски компании. В тях не се споменават плащания в рубли, а цените са в евро или долари. Полската енергийна компания PGNiG обяви, че ще заведе съдебен иск срещу „Газпром“.

Какво е основанието за спиране на доставката?

Според руската информационна агенция ТАСС и двете страни не са спазили новите условия за плащане. „Газпром“ обясни, че не е получил пари за доставките през април. Българските медии съобщават, че плащането на газа за май е извършено по обичайния начин. Вероятно същото е се е случило и с Полша.

В края на март руският президент Владимир Путин поиска от западните държави да открият две нови сметки в банката на „Газпром", считано от 1 април, за да плащат за доставките на руски газ.

Изглеждаше, че много държави и компании са приели това, тъй като де факто за тях няма да има разлика. Следователно преобразуването в рубли би било задължение на „Газпромбанк“.

Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

Има ли други причини?

Спирането на доставките трудно може да се отдели от дискусията за санкциите, която се води в момента в Европа.

Във вторник Полша обяви наказателни мерки срещу руски компании, включително „Газпром", които надхвърлят съществуващите санкции на ЕС. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в сряда: „Съобщението на „Газпром“ за едностранно спиране на доставките на газ за клиентите в Европа е поредният опит на Русия да изнудва Европа“. Тя добави, че ЕС вече е в процес на координиране на отговора. Нарушаването на договора от страна на Русия е предупредителен сигнал и е насочен най-вече към Германия, която е особено зависима от доставките на руски газ.

Малко преди прекъсването на доставките германският министър на икономиката Роберт Хабек обяви, че Германия е намалила драстично потреблението си на руски петрол и ще бъде в състояние да замени изцяло доставките на петрол от Русия в рамките на „следващите няколко дни".

В същото време ЕК продължава с плановете си да наложи санкции на руския петролен бизнес. Според информация от средите на ЕС, публикувана в Handelsblatt, ЕК предпочита модел, при който европейците едностранно ограничават плащанията си за руски петрол, за да намалят приходите на Русия от износ.

Доставките на петрол за Европа традиционно са дори по-важен източник на валутни приходи за руската държава, отколкото износът на газ, така че плановете за санкции на Брюксел са заплашителни за Москва. От своя страна, те биха нарушили съществуващите споразумения. А със спирането на газовите доставки Путин напомня на европейците за тяхната зависимост.

Какво би означавало спирането на доставките за Германия?

В сряда сутринта притокът на газ към Германия е стабилен, съобщи Федералното министерство на икономиката. Руският газ е много по-трудно заменим от руския петрол, особено за Германия.

Германската промишленост от седмици предупреждава за остър недостиг на доставки. В случай на незабавно прекъсване на доставките Бундесбанк очаква „изтриване на брутния вътрешен продукт на Германия през текущата година от порядъка на до пет процента“.

Канцлерът Олаф Шолц застъпва позицията, че последиците от недостига трудно могат да бъдат представени с икономически модели и че щетите могат да бъдат и значително по-големи.

Централата на Gazprom Germania Gmbh в Берлин. Снимка: Liesa Johannssen-Koppitz/Bloomberg Могат ли страните от ЕС да си помагат взаимно?

От 2014 г. насам европейската газова мрежа е подготвена за работа без руски газ. Докато Германия и Австрия продължават да са зависими, други държави инвестират в своята независимост.

Междувременно тръбопроводите са оборудвани така, че по тях да може да се изпомпва газ в обратна посока (реверсивно). „И това вече се случва", казва газовият експерт Андреас Шрьодер от Института за пазарни проучвания ICIS. В момента газ тече от Германия към Полша. Държавите от ЕС също се ангажираха със солидарност.

Така че техническите предпоставки са налице. Но дали ще се получи, е друг въпрос. Въпреки че пазарът на газ е силно регулиран, той все още функционира на базата на частния сектор. И двете страни в подобни бизнес отношения трябва да работят заедно, за да избегнат недостиг. Ако източноевропейските хранилища трябва да бъдат запълнени чрез терминали за втечнен природен газ на Запад, това ще трябва да стане скоро. Експертът Закман казва: „Това би било истински ад“.