Безмилостна война се води в Европа - срещу управляващата Социалдемократическа партия (SPD) в Германия. Поне това може да заключи един случаен наблюдател на германската политика, пише за Financial Times Констанце Щелценмюлер от Brookings Institution.
Ролф Мютцених, ръководител на парламентарната група на SPD, осъди исканията на своите коалиционни партньори - Зелените и Свободните демократи - за доставка на тежки оръжия за Украйна като „безотговорни“. Неговият колега Ралф Щегнер редува гневни туитове и тиради във Facebook срещу критиците на политиката на неговата партия спрямо Русия в миналото.
Зигмар Габриел, бивш външен министър, оспори „опасните конспиративни теории“ относно германско-руските мрежи за влияние. Сълзливото самосъжаление не е поучително. Неговата рязкост подсказва, че критиките са във вярната посока.
Самият канцлер Олаф Шолц става чувствителен. Той принизи трима членове на Бундестага, които посетиха Украйна и призоваха за повече военна подкрепа, наричайки ги „момчета и момичета“. В скорошно интервю той посочи, че изпращането на тежки оръжия на Киев ще направи Германия и НАТО „страни във войната“.
Хладната истина е, че има много, което да се критикува. Крайно време е SPD да отстрани своя водещ руски газов лобист, бившия канцлер Герхард Шрьодер. Също така е важно германските съдилища да разследват връзките между Мануела Швезиг, премиер на източната провинция Мекленбург-Предна Померания, и оператора на газопровода „Северен поток 2“, притежаван от „Газпром“.
Но политиката на Германия към Русия и нейната самопричинена енергийна зависимост – отчасти умишлено наивна, отчасти дълбоко корумпирана – намериха пламенни поддръжници в целия немски политически спектър. Те насърчиха Кремъл и направиха възможна войната на Владимир Путин.
Безсмислено е обаче да се призовава Франк-Валтер Щайнмайер, президент и бивш външен министър, или бившият канцлер Ангела Меркел да бъдат изправени пред парламентарна анкетна комисия. Когато държаха властта, те и други германски политици проницателно прецениха, че правят точно това, което бизнес секторът и широката общественост искат.
Поне Щайнмайер публично заяви, че е сгрешил. Но що се отнася до унищожителната война на Русия и нейните безмилостни зверства срещу украинците, това касае всички нас.
За чест на Шолц той и неговото правителство поеха властта с амбициозна вътрешна програма за трансформация. Четири дни след инвазията на Русия канцлерът призна необходимостта от Zeitenwende, или повратна точка, в германската енергийна политика и тази в областта на сигурността и обеща да подкрепи Украйна. Трудно е да си представим Меркел, неговият християндемократически предшественик, да прави нещо подобно. За съжаление, нито един от краткосрочните варианти на Германия за подпомагане на Киев и предотвратяване победата на Кремъл не е добър.
Тъй като вносът на въглеводороди от Германия захранва руската военна машина, Берлин иска да спре вноса на въглища до лятото и на петрол до края на годината. Но се опасява, че спирането на вноса на газ сега - вместо през 2024 г., както първоначално беше планирано - може да причини остра рецесия и политически сътресения. По този въпрос министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън изглежда е съгласна.
Украйна моли за тежки оръжия, докато Русия засилва офанзивата си в Донбас. Но по този въпрос Шолц се колебае и увърта, предизвиквайки все по-голям гняв сред съюзниците на Германия и неговите коалиционни партньори. Недостигът на използваемо германско военно оборудване е реален, както и натискът от непримиримото пацифистко ляво крило на SPD. Като един закъснял компромис Берлин действа за компенсиране на оръжията, предоставени на Киев от други съюзници от НАТО.
На Шолц не му помага стилът на говорене, който обхваща гамата от стоицизъм до лаконичност. Някои от министрите му са по-слаби от други. Но истинският му проблем е другаде. Като страна с парламентарна демокрация Германия има федерална изпълнителна власт, която е слаба по дефолт. Администрацията на канцлерството е малка в сравнение с тази в други големи демокрации. Най-старшите съветници на Шолц сa претоварени. Това е показателно.
За да оцелее нестабилната коалиция „светофар“ (червени, зелени и жълти – бел. прев.) на Шолц и за да използва ефективно властта, тя трябва да промени начина, по който управлява. Министерството на външните работи работи върху стратегия за национална сигурност, първият подобен документ за Германия. По принцип това ще помогне да се формулират по-последователно стратегическите цели.
Но още по-спешно канцлерството се нуждае от подходящ персонал в областта на националната сигурност, който може да съветва и помага на канцлера да премине през ерата на непрекъснати сътресения. Това е още по-важно, защото Германия има специална отговорност да спре злото, отприщено от Путин.
21:21 | 12.09.22 г.