Централните банки трябва да помислят хубаво, преди да натиснат здраво спирачката

Наистина ли централните банкери смятат, че най-тежката война в Европа в нашите животи, в която агресорът е най-важният износител на суровини в региона, налага по-силно натискане на спирачката върху растежа на собствените им икономики?

Трето, те трябва да се изправят директно срещу новия характер на тези шокове в предлагането. Пандемичните блокади предизвикаха безпрецедентно секторно преразпределение в САЩ. Разходите за дълготрайни стоки все още са с около 25% над тенденцията преди пандемията; при нетрайните стоки увеличението е с около 10%. Разходите за услуги съответно остават по-ниски.

Пандемията може и да не предизвика драматично преразпределение на разходите в Европа, но войната срещу Украйна може.

Перспективата за рязък спад в доставките на изкопаеми горива от Русия - въглищното ембарго вече е насрочено, като има голям натиск петролът и газът да го последват - в крайна сметка ще предизвика значително изместване от производство и потребление, които използват такива ресурси интензивно.

Такива нужди от (вероятно постоянно) преразпределение усложняват стандартните аргументи за това как паричната политика трябва да третира инфлационния шок в предлагането. Неотдавнашно изследване на Вероника Гериери, Гуидо Лоренцони, Лудвиг Щрауб и Иван Вернинг показва, че ако поддържането на ниски лихвени проценти прави преразпределението на ресурсите по-лесно, оптималната позиция за централната банка е по-свободна, отколкото би била иначе. Така, ако е ясно, че трудът и капиталът трябва да се пренасочат от един сектор към друг - и колкото по-бързо, толкова по-добре - как може да е правилно да се затяга монетарната политика, правейки инвестициите в нови мощности едновременно по-скъпи и по-малко привлекателни, тъй като растежът на търсенето се забавя?

Един прост отговор би бил, че това не е грижа на централните банки, отговорни само за контролирането на инфлацията. Но това би било погрешно – и не само защото централните банки имат повече задачи от тази. Тъй като недостатъчното преразпределение означава по-нисък производствен потенциал в бъдеще, отколкото би могъл да има иначе, това също означава, че прекомерната борба срещу инфлацията днес или ще повиши инфлацията в бъдеще, или ще увеличи разходите за поддържането й ниска.

Може да се каже и по-просто какво представляват тези въпроси заедно. Днес пандемия, война и климатична криза изискват огромни структурни промени, които сами по себе си могат да увеличат максимално потенциалната производителност и да сведат до минимум дългосрочния инфлационен натиск. В такава ситуация как може да е правилно централните банки да забавят растежа на инвестициите и работните места, а с тях и необходимите преразпределения?

Докато централните банкери не могат да отговорят убедително на този въпрос, те трябва да имат по-малко желание да затягат политиката си.