По-важното от изминалата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока. Войната в Украйна

Седем седмици от началото на войната в Украйна над две трети от украинските деца вече са бежанци. По данни на ООН близо 5 млн. деца са напуснали домовете си. 11 млн. души са вътрешно разселени или са избягали от страната. Главният прокурор на Международния наказателен съд Карим Кан, който посети киевското предградие Буча, заяви, че Украйна е местопрестъпление.

Руските сили възобновиха въздушните атаки срещу Киев, Западна Украйна и други региони през уикенда - като напомняне на украинците и техните западни съюзници, че цялата страна остава под заплаха въпреки стремежа на Русия да организира нова офанзива на изток.

Междувременно президентът на Съединените щати Джо Байдън определи случващото се в Украйна като геноцид, а Украйна се подготвя за ескалация на руската офанзива в източния регион Донбас. В същото време украинският президент Владимир Зеленски заяви, че страната му не разполага с необходимите оръжия, за да спаси Мариупол, а Вашингтон обяви допълнителна военна помощ за Украйна в размер на 800 млн. долара.

Също през седмицата Русия предупреди, че ще има „непредвидими последствия", ако Вашингтон и НАТО продължават да въоръжават Украйна.

Руските военни се заканиха да засилят ракетните атаки срещу Киев, ден след потъването на ракетният крайцер "Москва". Засегната от загубата на своя флагман в Черно море и от това, за което твърди, че са украински удари по руска територия, военното командване в Москва предупреди ден по-рано за подновени атаки срещу столицата на Украйна, насочени към военни обекти. Флагманът на руския черноморски флот беше силно повреден, като версиите за станалото се разминават. Москва казва, че на него е избухнал пожар, а Киев съобщи, че е бил поразен от ракети „Нептун".

След потъването на ракетния крайцер Кремъл по всяка вероятност ще преоцени стратегията на своите военноморски сили в Черно море, твърди в последния си разузнавателен брифинг британското министерство на отбраната. Освен флагмана на своя черноморски флот руската армия загуби на 24 март и голям десантен кораб клас "Алигатор" на име "Саратов". Той бе взривен на пристанището в окупирания пристанищен град Бердянск. В резултат на всичките тези събития вероятността за мащабен военноморски десант в района на основният украински пристанищен град Одеса намалява още повече. С потъването на "Москва" Русия губи не само част от възможностите си да обстрелва Украйна с крилати ракети "Калибр", но и важна мобилна платформа за противовъздушна отбрана с по-голям радиус на действие, допълват от британското разузнаване.

Украинският президент Володимир Зеленски заплаши да изтегли страната си от продължаващите мирни преговори с Русия, ако украинските бойци, обсадени в пристанищния град Мариупол, бъдат избити от руските сили. "Това, което те правят сега . . . може да сложи край на всякакви преговори", каза Зеленски в публикувано интервю за украински новинарски сайт. "

Франция е доставила военно оборудване за над 100 млн. евро на Украйна от началото войната и ще продължава с доставките в бъдеще. Това заяви френският министър на въоръжените сили Флоранс Парли. По думите й става въпрос за "средства за защита, оръжия и муниции, както и оръжейни системи, които отговарят на нуждите, изразени от Киев".

Има "голяма вероятност" Финландия да се присъедини към НАТО и кандидатурата й да се придвижи "по възможно най-бързия начин". Това коментира Тити Тупурайнен, министър на страната по европейските въпроси, пред британската телевизия Sky News. Според нея обаче преходният период между депозирането на кандидатурата и реалното членство "може да стане много гаден". Затова в интерес на всички процедурата трябва да протече "възможно най-бързо", допълва министърът.

Рейтинговата агенция Moody's обяви, че Русия може би се намира във фалит, след като е извършила плащания по доларови облигации с рубли. Западът наложи тежки финансови санкции на Русия след нахлуването й в Украйна, което създава проблеми на Москва да изплаща задълженията си по външния дълг.

"Съобщава се, че Русия е извършила плащания по две облигации с падеж през 2022 и 2042 г. в рубли, а не в щатски долари, което представлява промяна в условията на плащане спрямо първоначалните договори за облигации и следователно може да се счита за неизпълнение, според определението на Moody's, ако не бъде намерено решение до 4 май, когато е краят на гратисния период", се посочва в официално изявление на агенцията.

България

Парламентът не успя да избере управител на БНБ. Процедурата ще тръгне отначало, когато се успокоят страстите в управляващата коалиция. Предложеният от "Има такъв народ" Любомир Каримански не успя да оглави Българската народна банка (БНБ). В петък останалият единствен номиниран (след като Андрей Гюров от "Продължаваме промяната" се оттегли) получи подкрепата на 59 депутати. "Против" гласуваха 36 души, а мнозинството от парламентаристите се въздържаха. Това сториха 140 народни представители. В подкрепа на Каримански гласуваха депутатите от ИТН и ДПС, както и зам.-председателката на парламента Росица Кирова от ГЕРБ, която беше сред основателите на партията на Слави Трифонов, но членството ѝ беше прекратено след среща с Бойко Борисов.

Дебат по същество за качествата на кандидата или на изложените от него виждания за управление на БНБ почти липсваше. Вместо тоеа от ГЕРБ по-скоро използваха случая да правят анализ на слабостите в коалицията и да обвинят управляващите в търговия с постове. А най-малката политическа сила "Възраждане" очаквано заложи на анти-евро реторика, като единствена заема твърдо позиция против влизането на България в еврозоната. Сега до нов избор може да се стигне след нова процедура. Настоящият управител на БНБ Димитър Радев ще продължи да заема поста, въпреки че мандатът му изтече още миналото лято. 

Само часове преди спора за шеф на БНБ дупките по пътищата осветлиха новите пропуквания в коалицията. Протест за повече от милиард на пътните строители скара управляващите.

А въпросът за българската позиция за Северна Македония остава „да виси" над коалиционните партньори и след посещението на вицепрезидента и премиера в Битоля.

Разривът между управляващите по ключовите теми в уж общата им политика отвори фронт за опозицията. А единственото, постигнато от управляващите, остана закриването на специализираните съд и прокуратура.

Междувременно Висшият съдебен съвет реши, че ще разгледа едновременно и двете предложения за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор - внесеното от настоящия правосъден министър Надежда Йорданова в началото на март и това на предшественика й Янаки Стоилов от юли м.г. С този мотив за пореден път ВСС отложи дискусията по същество на предложението на Йорданова, като разчетите показват, че най-вероятно обсъждането и на двете предложения ще се проведе на 11 май или непосредствено след тази дата.

В своята нова прогноза БНБ понижи прогнозата си за ръст на икономиката до 2,1% заради войната. Централната очаква по-ниско потребление и инвестиции и по-висока инфлация, която към края на годината може да достигне 9,6%. Прогнозата на институцията е малко по-песимистична от тази на правителството, което миналата седмица сви наполовина очакванията си за ръст до 2,6%. В актуалната си прогноза Уникредит Булбанк пък залага на икономически растеж от едва 1,4%. През 2022 г. икономическият растеж на България ще бъде около 3%, а инфлацията ще достигне двуцифрени стойности. Рисковете биха могли да влошат перспективите, поради по-силни странични ефекти от войната в Украйна, повторно засилване на заболяемостта от COVID-19, продължителни прекъсвания на веригите за доставки и по-бързо от очакваното затягане на глобалните финансови условия. Това се посочва в изявление на екипа на Международния валутен фонд (МВФ), който проведе редовната си мисия у нас в периода 5-15 април и беше ръководен от Жан-Франсоа Дофан.

През седмицата имаше и поредица от нови назначения. Ангел Стоянов ще е новият изпълнителен директор на "Холдинг Български държавни железници“. Досегашният директор на холдинга - 81-годишният Йордан Мирчев, е освободен, като той изкара на поста около три месеца.

Няколко дни по-късно стана ясно, че е сменен и директорът на държавното търговско дружество "Транспортно строителство и възстановяване" Божидар Джелебов. Компанията получи от държавата над 400 млн. лв. без обществена поръчка по договор за удълбочаването на плавателните канали в пристанище Варна.

Промени имаше и в Българската агенция за инвестиции (БАИ). Богдан Богданов е назначен за изпълнителен директор със заповед на министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер. Досегашният изпълнителен директор на БАИ Стамен Янев става съветник към политическия кабинет на министър Лорер с ресор "Инвестиции". Наскоро Янев бе разпитван като свидетел по сигнала на ДПС за издаването на т.нар. златни паспорти.

Данъчно-осигурителната политика да остане без промяна до 2025 г., минималната заплата да се замрази на 710 лв., а максималният осигурителен праг - на 3400 лв. Това предвижда новата тригодишна бюджетна прогноза на Министерството на финансите. Документът предвижда още бюджетът на държавата да продължи да е на минус през всяка от следващите 3 години с по около 5 млрд. лв. Като съотношение спрямо БВП обаче дефицитът ще се свива заради по-висок номинален размер на икономиката.

ЕС и Еврозоната

Изправена пред рекордно висока инфлация, продължително нарастваща несигурност и упорити проблеми със снабдителните вериги, Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано остави параметрите на паричната си политика без промяна в четвъртък. Такива бяха и прогнозите на икономистите, които очакваха регулаторът отново да наблегне на гъвкавостта, изправен пред нелеката задача да забави рекордната инфлация, но и да запази крехкото икономическо възстановяване, което вече е изправено пред изпитание заради войната в Украйна, продължаваща вече втори месец.  Управителният съвет (УС) на ЕЦБ остави основните си лихви без промяна и затвърди решението си от март по отношение на покупките на облигации по програмата АРР. Войната в Украйна засилва риска от допълнително ускоряване на инфлацията, с което се затвърждава позицията на Европейската централна банка (ЕЦБ) относно прекратяването на стимулите през третото тримесечие, заяви гуверньорът Кристин Лагард по време на пресконференция в четвъртък след заседанието на регулатора. Инфлацията в еврозоната през март вече е три пъти на целевото равнище на ЕЦБ от 2%, основно заради поскъпващите енергоносители, чиято цена е с 45% по-висока спрямо същия период на миналата година. „Енергоносителите ще продължат да са скъпи в краткосрочен план и после ще се върнат на умерени равнища до известна степен", каза Лагард. Тя заяви, че не е сигурно колко устойчиво ще е покачването на показателя, като се има предвид ролята на временните пандемични ефекти и индиректните ефекти от поскъпналите енергоносители.

Германия ще отпусне помощи на стойност над 100 млрд. евро за компании, които са засегнати от последиците от войната в Украйна. В своя план правителството в Берлин определя помощите като "предпазен щит" за бизнеси, чийто основен проблем е краткосрочната ликвидност. Финансовият министър Кристиан Линднер смята, че благодарение на мерките икономическият шок ще бъде овладян.

Азия

Търговията на Китай с Русия е отбелязала сериозен ръст през миналия месец. В доларово изражение общата търговия с Москва се е увеличила с 12,76% през март, достигайки 11,67 млрд. долара, сочат китайските митнически данни. Покачването през първото тримесечие спрямо същия период през миналата година е с 30,45%. Русия е основен доставчик на петрол, газ и въглища за Китай. С разрастването на западните санкции срещу Кремъл Пекин може частично да компенсира някои от загубите на Москва чрез закупуването на повече стоки. Преди Русия да нападне Украйна, Пекин и Москва договориха стратегическо партньорство "без граници". До този момент Китай отказва да нарече руските действия "инвазия".

Южна Корея и Сингапур поведоха ятото ястреби в Азия в борбата срещу инфлацията, повишавайки основните си лихви в четвъртък, след като регулаторите в Канада и Нова Зеландия също затегнаха паричната си политика ден по-рано. Въпреки че четирите банки започнаха затягането на политиката си миналата година в опит да озаптят бързото покачване на цените заради проблемите със снабдителните вериги, предизвикани от пандемията, войната в Украйна допълнително влоши работата на доставките и увеличи нуждата централните банкери да изместят плановете си за по-рано.

Китайската народна банка остави основния си лихвен процент без промяна в петък въпреки очакванията за повече стимули на фона на върлуващия омикрон щам в страната. Едногодишната средносрочна лихва бе запазена на ниво от 2,85%. Азиатската страна преминава през най-лошия си пандемичен период от пролетта на 2020 г., който наложи затварянето на градове и въвеждането на строги противоепидемични мерки. Ограниченията станаха причина анализаторите да прогнозират, че ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на Китай ще се забави под целевото равнище на правителството от 5,5% за тази година, затова и очакванията сред някои икономисти и анализатори бяха за лихвено понижение.

Северна Америка

През миналия месец фабричното производство в САЩ е нараснало с повече от прогнозираното, отбелязвайки трети пореден месец на повишение - доказателство за стабилния напредък на производителите на фона на постепенно преодоляваните проблеми със снабдителните вериги. Фабричното производство в страната е отбелязало месечен ръст от 0,9% през март, показват данните на Федералния резерв на САЩ, публикувани в петък. За сравнение - очакванията на икономистите бяха за резултат от 0,6 на сто. Общото промишлено производство, включващо миннодобивния сектор и този на комуналните услуги, също е нараснало с 0,9 на сто на месечна база спрямо очакванията за повишение от 0,4%.

Продажбите на дребно в САЩ са се увеличили през март, основно подкрепени от по-високите цени на бензина и храните. Има обаче признаци, че потребителите намаляват дискреционните разходи на фона на високата инфлация.

Производствените цени в САЩ са се увеличили  по-силно от очакваното през март на фона на ръст на търсенето на услуги, което предполага, че инфлацията може да остане висока известно време. Индексът на производствените цени за крайно търсене се е увеличил с 1,4% след ръст от 0,9% през февруари, съобщи министерството на труда в сряда. През 12-те месеца до края на март индексът е скочил с 11,2%, което е най-голямото увеличение, откакто 12-месечните данни се изчисляват за пръв път през ноември 2010 г. През февруари индексът напредна с 10,3% за последните 12 месеца.

Развиващи се пазари

Турската централна банка отново запази лихвата без промяна, като така показателят остава на същото равнище за повече от тримесечие. От прессъобщение на сайта на институцията става ясно, че Комисията по паричната политика към банката е решила да запази едноседмичната си репо лихва на ниво от 14% в съответствие с прогнозите на анализатори, анкетирани от Bloomberg. От централната банка обаче посочват, че икономическата активност продължава да е силна заради активното външно търсене, а скорошното ускоряване на инфлацията се дължи на покачването на цената на енергоносителите, предизвикано от "геополитическите развития, временното ценообразуване, което не е базирано на икономически основи, и силно негативния шок на предлагането".