Ако руското ръководство, ако Владимир Путин все още се поддава на рационални аргументи, то фактът, че Финландия и Швеция очевидно са напът да подадат молби за приемане в НАТО, би трябвало да даде на Москва голям повод за размисъл
Две стабилни демокрации, и двете страни напълно далече от какъвто и да е милитаристичен авантюризъм, и двете държави - необвързани от много години, сега търсят убежище под чадъра на отбранителния съюз. Въпреки това не може да се очаква, че в Москва дори ще се замислят за факта, че тази фундаментална промяна в политиката за сигурност е почти принудителна поради поведението на самата Русия.
Така дори в северозападната част на страната си в резултат на нахлуването си в Украйна Владимир Путин получава точно това, което искаше да избегне на всяка цена: Повече НАТО вместо по-малко. Разбира се, Москва ще продължи пропагандно да развива конспиративния си разказ за агресивната НАТО, която се приближава все повече към бедната Русия.
Но Финландия и Швеция очевидно смятат, че вече не могат да си позволят да се съобразяват с това.
Финландия обявява своята независимост от Русия през 1917 г. По време на Втората световна война значително превъзхождащата числено финландска армия отблъсква нахлуването на съветските войски и нанася тежки загуби на Червената армия. Сраженията завършват с мирно споразумение, в резултат на което Финландия отстъпва няколко гранични области на Съветския съюз. Финландското правителство се съгласява да запази неутралитет по време на Студената война и в замяна получава гаранции от Москва, че няма да нахлуе в страната. Наложеният неутралитет на страната, целящ да успокои по-силния ѝ съсед, води до появата на термина „финландизация". По време на Студената война този термин се смяташе за мръсна дума от мнозина на Запад. Финландците винаги са гледали на това по различен начин. Така че е повече от показателно, че Хелзинки се отказва от това, което се е доказало като изпитана концепция.
01:40 | 14.09.22 г.