Последните 75 години свобода, мир и просперитет в Западна Европа дължат много на решението на САЩ да финансират следвоенното възстановяване на континента. Планът Маршал, кръстен на тогавашния държавен секретар на САЩ, който го стартира, предлага финансова помощ – предимно безвъзмездни средства – за облекчаване недостига на капитал и ликвидност, които пречеха на Европа да расте сама, пише Мартин Сендбу за Financial Times.
Днес Европа е в състояние да направи същото за Украйна. Не трябва да чакаме страната да бъде в мир: възстановяването трябва да се подготви сега. Наскоро Центърът за изследвания на икономическата политика публикува отличен проект за точно такъв план.
Постижението на Маршал беше да подпомогне получателите за по-широк просперитет, отколкото преди войната. Както пишат авторите на проекта - видни украински, руски и западни икономисти - целта днес не трябва да бъде нищо по-малко от това: „Крайъгълният камък на украинския успех трябва да бъде радикална модернизация на страната“.
За да се постигне това, те посочват шест принципа, които трябва да се следват. Първо, да се подготви Украйна за членство в Европейския съюз (ЕС). Второ, да се управляват средствата за реконструкция и планирането чрез нов орган, спонсориран от ЕС. Трето, да се остави достатъчен контрол в ръцете на Украйна. Четвърто, насърчаване на притока както на чужд капитал, така и на технологии. Пето, да се използват субсидии, а не заеми. И шесто, възстановяването трябва да е „по-добро“ – да се обвърже реконструкцията с нулевите въглеродни емисии.
Физическата реконструкция на разрушеното от руския президент Владимир Путин трябва да изчака, докато войната спре. Но други аспекти на възстановяването не е необходимо да чакат. Могат да се изготвят описи, да се отсеят доставчиците и да се подпишат договори. Встрани от най-тежките битки, сега е необходима спешна помощ, за да се помогне на милионите, които напуснаха страната. С правилната подкрепа някои пострадали бизнеси могат да бъдат възобновени. Всичко това може да послужи като практически опит за предстоящите по-големи усилия.
Първият принцип е ключов: да се използва реконструкцията, за да стане Украйна готова за членство в ЕС. Оттук нататък инфраструктурата трябва да „вплете Украйна в общия пазар на ЕС“, се посочва в проекта. Един пример е (пре)изграждането на железопътните линии според стандарта на ЕС. Друг е невъзпятата победа за това как украинските и европейските електроенергийни оператори свързаха двете енергийни мрежи на 16 март, с рекордна скорост в разгара на войната.
Възстановяването е и институционално обновление. Приемането на общите правила на ЕС може да доведе до пълно „скъсване със съветското минало“, според проекта. Институционална реконструкция, базирана на правилата и управленските рамки на ЕС, би ударила с един куршум два заека: ще подготви Украйна за членство и ще адресира нейните съществуващи предизвикателства в управлението. Това би било от полза и за икономиката: перспективата инвестиционните спорове да бъдат разрешавани в рамките на правната рамка на ЕС трябва да привлече повече капитал, поемащ рискове.
Колкото и невъобразим да изглежда сред настоящите ужаси, проектът правилно призовава за напълно зелена транспортна инфраструктура; жилища, възстановени според най-високите стандарти за ефективност; и препроектиране на опустошените градове на Украйна с оглед икономика с нулеви въглеродни емисии.
Всъщност авторите на проекта не са достатъчно амбициозни. В някои отношения Украйна може да надмине самия ЕС. Тя може да управлява капиталови потоци, водени от реконструкция, за да има финансов пазар, основан в по-голяма степен на акциите и да избегне прекомерното разчитане на банките. Проектът правилно застъпва отвореното договаряне за реконструкция; подобна прозрачност следва да се приеме за регистрите на собствеността и (като скандинавските страни) данъчното облагане.
Проектът определя разходите за реконструкция на стойност 200-500 млрд.евро, което вероятно е занижена оценка. Но ЕС, който трябва да поеме по-голямата част от тях (и да подкрепи радикалното облекчаване на дълга на Киев, както при следвоенна Германия), не трябва да разглежда това като разход. Компаниите от ЕС ще имат договори за инфраструктура, жилищно строителство, транспорт и други, но трябва да прехвърлят умения и технологии към украинците.
Освен всичко друго това е инвестиция в ценностите и сигурността на Европа. Това би тласнало 44 млн. души в здравата либерална демократична прегръдка и в социалната пазарна икономика – историческо постижение, което ще съперничи на обединението на континента след Студената война и на самия план Маршал.
Заявената цел на Джордж Маршал в речта му от 1947 г. е „да позволи появата на политически и социални условия, при които могат да съществуват свободни институции“. Непосочената цел беше да се защитят европейските страни от империалистически диктатор в Кремъл. Изискването на плана получателите да премахнат икономическите бариери стимулира интеграцията, която се превърна в ЕС. И трите резултата днес са ключови за Украйна. Време е ЕС да предплати за тях.
21:44 | 13.09.22 г.