„Казах на съпруга си, че ако не са той и момичетата ми, нямаше да искам да продължа да живея така“. Това казва 41-годишната Ребека Логан, която е имала натоварен и пълноценен семеен живот, преди да се зарази с COVID-19.
Преди две години тя е работила като медицинска сестра в отделение за спешна помощ в Северна Ирландия и е управлявала собствен бизнес като фитнес инструктор, пише Politico.eu.
Днес тя е прикована към леглото и използва инвалидна количка или бастун, за да се придвижва. Да извършва прости, ежедневни задачи, например да си измие косата, води до силни болки и умора. „Всеки ден е борба“, казва Логан, която страда от т.нар. „дълъг COVID“.
Службата за национална статистика на Обединеното кралство съобщава, че приблизително 1,7 млн. души в страната живеят с дълъг COVID. Случаите се увеличават с тревожните 200 хил. души на месец тази година.
Близо половината от тези, които съобщават за симптоми след четири седмици, страдат повече от година. Най-честите симптоми са умора, мозъчна мъгла, задух и мускулна болка. Има повече от 200 симптома, които са известни, като те засягат почти всеки орган в тялото, според Брендън Дилейни, личен лекар и председател по медицинска информатика и вземане на решения в Imperial College London.
Това, което сега започва да привлича вниманието на правителствата, е, че по-голямата част от тези, които страдат от продължителен COVID, са в разцвета на живота и кариерата си - на възраст между 35 и 49 години.
Въпреки че все още няма данни, които оценяват въздействието на дългия COVID върху пазара на труда в Обединеното кралство, бърз поглед към статистиката за заетостта намеква за удар върху икономиката, казва Крис Томас, ръководител здравна политика в Института за изследване на обществените политики (IPPR).
„Откакто започна пандемията, наблюдаваме спад в размера на пазара на труда от малко над 1 милион души, което е доста голям спад“, казва той. Според него е много вероятно част от тези хора да са отпаднали от пазара на труда заради симптоми на дълъг COVID.
Глобално бреме за здравето
Данните за Обединеното кралство дават ориентир за мащаба на проблема – в момента дългият COVID засяга около 2,7% от населението и над 4% от работната сила. Истинската обществена и икономическа цена за страните по света обаче може никога да не стане известна.
Хората, развили дълъг COVID при първата вълна на пандемията, не могат да го докажат, тъй като по това време нямаше безплатни тестове. Представители на различни организации казват, че здравните работници масово не вярват на пациентите си за симптомите и това е голям проблем навсякъде в Европа и по света.
Тези, които най-често мълчаливо си страдат, заемат по-ниско платени работни места, например работници в магазини, чистачки и други услуги, ориентирани към хората – образование, здравеопазване например. Те няма как да работят от вкъщи.
Междувременно някои държави категорично отричат съществуването на дълъг COVID. Пациенти в Русия, където са регистрирани повече от 1 млн. смъртни случаи, казват, че „само говоренето за дълъг COVID създава впечатление за определени хора, че те всъщност разпространяват нещо, което не е истина“.
Скорошен метаанализ на Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство установява, че ваксинацията предлага известна защита срещу продължителен COVID. Проучване в Румъния сред заразени с коронавируса установява, че 57 процента от хората са развили продължителен COVID, като само един на всеки петима е получил поне една доза ваксина.
В Дания, където ваксинацията е с много широк обхват, 30 процента от преболедувалите имат симптоми шест до девет месеца след заразяването. Данните обаче все още не са потвърдени от други проучвания.
Числата от всички проучвания са по-големи от оценката на Световната здравна организация, че около една четвърт от хората изпитват симптоми след четири седмици. До момента е съобщено за близо 500 млн. случая на COVID.