През март Федералният резерв стартира кампания за повишаване на лихвените проценти, за да намали най-високата инфлация, която САЩ са имали от 80-те години на миналия век. Критиците твърдят, че Фед все още не прави достатъчно, а централната банка изглежда е съгласна. Няколко високопоставени служители на Фед, включително председателят Джером Пауъл, заявиха наскоро, че може да се наложи лихвите да се повишат по-бързо и вероятно по-високо от първоначално планираното.
Пазарът на облигации залага на това от месеци. Доходността на двегодишните американски ДЦК обикновено следва основната лихва на Фед (тази по федералните фондове), лихвеният процент по еднодневните банкови заеми, който Фед използва за контролиране на краткосрочните лихви. Но двегодишната доходност се повиши до 2,3% от близо нула миналата есен, изпреварвайки с 2 процентни пункта основната лихва в очакване, че Фед ще трябва да повиши лихвите поне с толкова - и то скоро.
Някои инвеститори казват, че въздействието на тези промени в лихвените проценти вече е видимо на фондовия пазар. Откакто двегодишната доходност започна да се покачва миналата есен, акциите на растежа (с по-висок очакван растеж от пазара – бел. прев.), представени от индекса Russell Growth 3000, са надолу с 3%, докато индексът за акциите на стойността (подценените според фундамента – бел. прев.) Russell Value е нараснал с 2%. Това не е съвпадение, твърдят те, защото покачващите се лихви вредят на растежа повече отколкото на стойността.
Теорията е, че цените на акциите отразяват настоящата стойност на бъдещите печалби. Ставката, която инвеститорите използват, за да „дисконтират“ бъдещите печалби, се основава отчасти на преобладаващите лихвени проценти. Математически, колкото по-висок е дисконтовият фактор, толкова по-малко струват днес бъдещите печалби, при равни други условия. Като се има предвид, че компаниите на растежа се очаква да генерират повече от печалбите си в бъдеще, те се смята, че имат повече да губят от нарастващите лихви.
Възприятието, че покачващите се лихвени проценти засягат негативно акциите на растежа, се е загнездило в умовете на някои инвеститори от 70-те години на миналия век. От 1972 до 1981 г. Фед повиши лихвения процент по федералните фондове до близо 20% от 3%, вдигайки всички останали лихви с него. В същото време акциите на растежа, определени като най-скъпите 30% от акциите в САЩ според съотношение цена / балансова стойност, и претеглени чрез пазарната си капитализация, са носили удивителните 10% годишно по-малко от акциите на стойността, включително дивидентите. Тази разлика в представянето е най-голямата за който и да е 10-годишен период от 20-те години на миналия век насам.
Но дали 70-те години са типични за други периоди с повишаване на лихвите? В неотдавнашна статия разгледах как се справя фондовият пазар по време на 13-те кампании на Фед за повишаване на ставките след 50-те години, пише за Bloomberg Нир Кайсар, основател на компанията за управление на активи Unison Advisors. Противно на опасенията, че покачващите се лихвени проценти са лоши за акциите, открих, че пазарът се е повишил по време на всички кампании за повишаване на лихвите освен две, включително края на 70-те и началото на 1980-те.
22:28 | 13.09.22 г.