През последните 15 години икономиката на Обединеното кралство беше ударена от три огромни външни шока – финансовата криза, ковид и сега войната в Украйна – и един, вътрешно генериран - Брекзит. Поразени сме от изненади, чиито последици са неизвестни, пише Мартин Улф за Financial Times.
Например, отне много време, за да се осъзнае, че финансовата криза е отбелязала рязък повратен момент в растежа на производителността. Както отбелязва Resolution Foundation в оценката си за Пролетното изявление на финансовия министър Риши Сунак, „производителността на труда е нараснала само с 0,4% годишно през периода 2007-2019 г., един от най-бавните темпове сред богатите страни и много по-бавно от приблизително двата процента ръст през предходните 12 години“.
Това, от своя страна, обяснява почти стагнацията в реалните разполагаеми доходи на домакинствата, която предшестваше изключителното свиване, очаквано тази година. Но защо това се случи все още не е известно. Беше предвидимо, че Brexit ще направи икономиката по-малко отворена за търговия. Все още е неизвестна степента, до която той в крайна сметка ще направи икономиката и трайно по-малко продуктивна.
По същия начин знаем, че днешният шок следва голям и до голяма степен неочакван скок на инфлацията след ковид. Знаем, че това ще намали реалните доходи на по-слабо заможните особено драстично. Но пълните икономически последици от войната са неясни.
Службата за бюджетна отговорност (OBR) обаче направи героично предположение. Това ни помага да изясним някои болезнени възможности. OBR прогнозира, че този нов шок ще доведе инфлацията до близо 9 процента тази година, което ще бъде най-високият темп от 40 години. Подобни скокове в инфлацията се случват и в други страни с високи доходи. Това увеличение се дължи основно на по-високите цени на газа и горивата, както и на глобалното покачване на цените на промишлените стоки. OBR също така очаква, че свръх търсенето в местната икономика ще гарантира, че тези увеличени разходи ще бъдат прехвърлени на потребителите. Но службата предполага, че те ще бъдат само частично компенсирани от по-висок номинален ръст на заплатите: накратко, реалните заплати ще паднат значително.
Най-важното е, че този ръст на инфлацията се очаква да бъде временен. OBR прогнозира, че през следващата година инфлацията ще спадне рязко, тъй като сегашните високи цени стават база за бъдещите изчисления. Този резултат обаче зависи от убеждението, че номиналните заплати ще изостават значително от инфлацията. Но това допускане се прави въпреки увереността, че пазарът на труда ще остане силен, а безработицата ниска. Освен това основната лихва на Английската централна банка (АЦБ) се очаква да достигне пик под 2 процента, което предполага силно отрицателни реални лихвени проценти през цялото време. Накратко, ще видим комбинация от падащи реални заплати със силен пазар на труда и експанзионистична парична политика.
Икономиката може лесно да се окаже много по-слаба, отколкото предвижда OBR. Монетарната политика може да бъде много по-затегната; например, ако инфлацията не спадне. Като алтернатива, свиването на реалните доходи може да намали значително търсенето и производството, без да са необходими по-високи лихвени проценти. Всеки от тези варианти би означавал далеч по-слаба икономика. Ембаргото върху износа на газ от Русия би направило този резултат по-вероятен. Тогава икономиката ще претърпи стагфлация.
Каква роля трябва да играят политиките и тези, които ги определят? Работата на АЦБ си остава това, което би трябвало да бъде: да върне инфлацията до целта и така да стабилизира инфлационните очаквания. Централната банка трябва задължително да го направи. Работата на финансовия министър е много по-сложна. Той е прав да иска да запази пространството си за фискални маневри. Но според Resolution Foundation промените в политиките досега са компенсирали само една трета от шока в доходите, който вероятно ще е засегнал по-бедната половина от населението до 2022-2023 г. Като се има предвид случващото се в момента и предстоящия натиск върху реалните доходи, министърът със сигурност ще трябва да смекчи краткосрочните удари върху по-бедните домакинства по-ефективно, отколкото досега.
Но може да се изтъкне още по-важен момент. В трудни времена една страна се нуждае от хора, които се радват на доверие. Въпросите за премиера са очевидни. В началото на пандемията Сунак и хазната реагираха впечатляващо. Наскоро обаче, особено в своето Пролетно изявление, министърът заяви, че намалява данъците, когато всъщност ги повишава (отчасти чрез замразяване на данъчните прагове в номинално изражение). Той също така замества лошите данъци (национално осигуряване) с по-добри такива (данък върху доходите). Сунак, твърди Пол Джонсън от Института за фискални изследвания, „се оказа нещо като фискален илюзионист“.
Всъщност той има достатъчно такива качества. Хората ще забележат илюзията в техните заплати и реални разполагаеми доходи. Сунак унищожава доверието в себе си. Това ще бъде лошо за него и лошо за страната.
17:22 | 13.09.22 г.