Начинът, по който американските акции плуват в настоящата фаза на макроикономическа и лихвена волатилност, ми напомня за повтарящата се „мистериозна“ линия във „Влюбеният Шекспир“, един от най-любимите ми филми, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.
Обяснявайки бизнеса си на финансов поддръжник, ръководителят на театрална група отбелязва, че „естественото състояние е едно от непреодолимите препятствия по пътя към неизбежна катастрофа“. На въпроса „И така, какво да правим?“ той отговаря: „Нищо. Колкото и да е странно. Всичко накрая свършва добре.” И когато е помолен да поясни, той казва „Не знам как, това е мистерия“.
През последните четири седмици акциите се възстановиха добре не само от първоначалния удар след инвазията на Русия в Украйна, но и от разпродажбите, регистрирани по-рано през годината. Те игнорираха вероятността от стагфлация в световната икономика на фона на нов кръг от прекъсвания на доставките, по-високи цени на суровините и - като се започне от Европа - ерозия в доверието на потребителите и бизнеса. Акциите обърнаха малко, ако не и никакво, внимание на опасенията за нарастващ риск от рецесия.
Впечатляващо е, че възстановяването на акциите, включително 12-процентното покачване на технологичния американски индекс Nasdaq след 14 март, се случи в разгара на най-голямата разпродажба на облигации от 40 години. Пазарите на облигации се притесняват не само от високата инфлация и колко изостава Федералният резерв от събитията, но и от нарастващата вероятност централната банка да тласне американската икономика към рецесия, докато се стреми да възстанови доверието в себе си.
Част от мистерията относно представянето на акциите се крие в устойчивостта на щатската икономика.
Стабилното създаване на работни места, ниската безработица и 11,3-те милиона свободни работни места са в основата на силния пазар на труда в САЩ. Можете да добавите към това вероятността за по-висок растеж на заплатите и възможността за по-голямо участие на работната сила с течение на времето. Заедно всичко това помага на САЩ да се справят със засилващата се криза на разходите за живот (която удря Европа още по-силно предвид по-голямата ѝ експозиция на по-високите цени на газа).
Това се подсилва от факта, че въпреки всички приказки за по-строги финансови условия реалността в САЩ е много по-малко драматична. Широко следеният индекс за финансовите условия на Goldman Sachs се повиши през последните няколко седмици до малко над дъното си за всички времена. Той обаче остава доста под пика си от последните две години.
Друга част от отговора идва от ограничените възможности за избор, пред които са изправени инвеститорите, които играят на публичните пазари, където акциите остават привлекателни въпреки по-силните насрещни ветрове пред световната икономика. Това е ефектът на „най-чистата мръсна риза“.
Акциите може да не са чисти (т.е. те са скъпи в абсолютно изражение), но изглеждат по-малко мръсни от гарантираната отрицателна реална възвръщаемост на кеша поради високата инфлация; от силно волатилните суровини и криптовалути; и от облигациите, които остават уязвими към по-нататъшно понижаване на цените, тъй като Фед допълва цикъла на повишаване на лихвените проценти с постепенно свиване на баланса си
И все пак тези обяснения не успяват да разрешат напълно мистерията. Има и елемент на „всичко свършва добре“.
Както отбелязва Мартин Улф, доста хора се надяват на безупречен процес на дезинфлация – когато, чрез комбинация от късмет и умения, Фед успее едновременно да овладее инфлационните очаквания и да избегне рецесия за икономика, която вече изпитва свиване на фискалните стимули, стагфлационни ветрове и намаляващи спестовни баланси.
Внушителната устойчивост на акциите може и да не е толкова голяма мистерия, колкото способността на театралния бизнес да процъфтява по времето на Шекспир. Но все още има значителна смесица от надежда и вяра.
Вместо да продължат да залагат сериозно на акциите, инвеститори с голяма експозиция (а има много такива според последните данни за разпределението на активите) би било разумно да се възползват максимално от силата на акциите и да изтеглят някои чипове от масата.
Ако устойчивостта на акциите продължи, инвеститорите ще се възползват от частта от портфейла си, която остава напълно инвестирана. Ако устойчивостта бъде поставена под съмнение, което подозирам, че е вероятно през следващите седмици, инвеститорите ще имат възможност да презаредят на по-ниски цени.
Що се отнася до по-опитните инвеститори, по-добрата дестинация са непубличните пазари. Там инвестиционните мениджъри притежават по-широк набор от инвестиционни техники, докато обезпеченията и интелигентното структуриране осигуряват по-голяма устойчивост. Има и по-добра вградена съпротива срещу поведенческите капани при инвестирането, които често съпътстват смущаващата волатилност на пазара.
19:00 | 13.09.22 г.