Завръщането на дефицита

Деглобализацията намалява ползите от специализацията

Международното разделение на труда води до увеличаване на глобалното предлагане на стоки и услуги. Тъй като всеки регион се концентрира върху производството на онези продукти, в които има сравнително предимство по отношение на разходите, производствените ресурси, налични в световен мащаб, се използват по-добре. Постигнатото ниво на международно разделение на труда обаче ще бъде редуцирано в бъдеще най-малко по две причини.

На първо място, споменатите вече по-високи цени на емисиите, както и нарастващите в момента разходи за енергия сами по себе си оскъпяват транспортните разходи при трансграничната търговия с физически продукти. В резултат на това някои форми на международно разделение на труда губят икономическото си предимство: ако увеличението на транспортните разходи е по-голямо от разликата в цените на по-евтиния чуждестранен продукт и по-скъпия местен продукт, вносът няма да се осъществи. Това означава да се откажем от предимствата на международното разделение на труда, свързани със специализацията. Резултатът е по-ниско предлагане на стоки и услуги в световен мащаб.

На второ място, може да се предположи, че в бъдеще международните търговски отношения вече няма да се разглеждат единствено от гледна точка на икономическите предимства, а все повече и от гледна точка на геополитическите съображения. Това означава, че при формирането на външнотърговските отношения все повече държави се стремят да прокарат и своите политически цели. Например търговските спорове между САЩ (при мандата на Доналд Тръмп) и Китай не касаят само американския търговски дефицит, а по-скоро глобалното технологично лидерство. Причината: технологичното превъзходство е основа за икономическа мощ, а икономическата мощ на свой ред е основа за политическа и военна сила.

Като цяло може да се опасяваме, че в бъдеще много икономики ще използват все повече инструменти на търговската политика за постигането на своите политически цели. Възможните инструменти за това са мита, нетарифни търговски бариери, санкции, ограничения на износа, забрани за износ и много други. В бъдеще компаниите биха могли също така да отчитат в по-голяма степен геополитическите рискове, свързани с техните инвестиционни решения и пазари на продажби, и да се съсредоточат върху по-кратките вериги на доставки и вътрешните пазари по своя инициатива.

Преди всичко е необходима икономическа политика

Дефицитът се изразява в повишаване на цените и съответно във високи нива на инфлация. Традиционният инструмент за борба с инфлацията е рестриктивната парична политика. В случай на високи цени, които са резултат от недостиг в реалната икономика, паричната политика не е от особена полза, а дори може да има обратен ефект. Затягането на паричното предлагане и повишаването на основния лихвен процент намаляват финансираните с кредити потребителски разходи и инвестиции. Това води до по-ниско търсене на стоки, което намалява дефицита. По-високите лихвени проценти и намаляващите инвестиции обаче означават и по-нисък бъдещ производствен капацитет, което от своя страна увеличава недостига на стоки. Освен това за социално-екологичната трансформация спешно са необходими огромни инвестиции.

Затова мерките, които увеличават производителността, са по-разумни. Тук идва ред на икономическата политика. В допълнение към инвестициите в човешкия капитал чрез разходи за образование следва да се вземе предвид и технологичния напредък. Последното означава по-високи частни и публични разходи за научноизследователска и развойна дейност, както и инвестиции за изграждане на по-ефективни производствени мощности.

Не само заради настоящите затруднения в снабдяването с изкопаеми енергии екологичната трансформация трябва да играе централна роля в това отношение. Ако успеем да използваме в по-голяма степен възобновяемите енергийни източници, недостигът на природен газ, въглища и нефт ще стане по-маловажен. Увеличаването на производителността на ресурсите в производствените процеси също намалява необходимите количества на тези ресурси и допълнително свива тяхната оскъдност. Наред с другото, тук трябва да се вземе предвид и засиленото използване на цифрови технологии. Това води до оптимизиране на бизнес процесите и по този начин намалява потреблението на ресурси.

Цифровите технологии могат да се използват и в селското стопанство, за да се противодейства на недостига на храна. Те помагат за контрола на семената, торовете и пестицидите, както и за напояването в зависимост от нуждите. Например дроновете и контролираните със сателит селскостопански машини осигуряват точното разпределение на необходимите количества торове, пестициди и препарати за борба с плевелите и гарантират, че няма да има отпадъци. Те също така увеличават добивите на култури.

В допълнение към технологичните иновации следва да се вземат предвид и организационните иновации, произтичащи от използването на цифровите технологии. Ако например четири домакинства, които преди са имали собствен автомобил, сега споделят един автомобил в рамките на икономиката на споделянето, това намалява търсенето на автомобили и по този начин има ефекта на намаляване на недостига. Друга организационна иновация се състои в укрепване на кръговата икономика с цел намаляване на търсенето на суровини чрез по-интелигентното им използване.

Трябва обаче да се има предвид, че технологичните и организационните иновации изискват време. Следователно дефицитът в реалната икономика не може да бъде отстранен в краткосрочен план. Поне в областта на основните продукти и за домакинствата с ниски доходи следва да се обмисли социална политика, която да съпътства високите цени. Защото без смекчаване на социалните затруднения съществува риск от социално напрежение, заключава Тийс Петерсен.