Стреля ли Западът с халосни патрони срещу Путин, или кървенето тепърва предстои?

Икономическите санкции срещу Русия, наложени от Запада заради инвазията в Украйна, са описани от лидерите на демократичните страни като безпрецедентни наказателни мерки. Някои анализатори обаче смятат, че това е преувеличено.

Петер ван Бергейк, професор по макроикономика в Университета в Кеймбридж, посочва, че заради нахлуването в Кувейт през 1990 г. Ирак понася тежки санкции като замразяване на всички чуждестранни активи и налагане на пълна петролна блокада. Мерките срещу Иран през 2012 г. също са по-мащабни и всеобхватни. Тогава за първи път Западът използва мярката за блокиране на достъпа на страна до международната банкова платежна система SWIFT, припомня Ван Бергейк в анализ, публикуван на сайта на Центъра за политически и икономически изследвания (CEPR).

В същото време западните санкции имат ясни прецеденти и в друг смисъл – страните от Централна и Западна Европа, както и САЩ, имат дълга история по отношение на мерките срещу Съветския съюз, включително ембаргото на Вашингтон върху зърното заради инвазията на СССР в Афганистан през 1980 г., както и контрол на износа на технологии заради Студената война. 

От друга страна, наложените санкции срещу Москва оказват силно влияние върху руската икономика, водейки до затваряне на предприятия, загуба на работни места, увеличаване на лихвените проценти и спад в стойността на рублата – допълнително подсилени от ускоряващата се инфлация в глобален мащаб, изтъква Антъни Ким от Index of Economic Freedom.

Според него е все още твърде рано да се оцени цялостният ефект от мерките.

Санкциите са по-скоро тактически ход, отколкото стратегически, изтъква Ким. Той визира по-специално финансовите мерки, които преди всичко не възпират и не наказват, а вместо това задържат далеч от ръцете на потърпевшия пари и други видове ресурси. Те са практически ефективни само ако са масови, наложени бързо, строго координирани и следвани, подчертава Ким.

В скорошна оценка на санкциите Международният валутен фонд (МВФ) обобщи първоначалното им въздействие, като посочи, че „санкциите, обявени срещу Централната банка на Руската федерация, сериозно ще ограничат достъпа ѝ до международните резерви в подкрепа на нейната валута и финансова система“.

Освен това МВФ отбеляза, че „международните санкции срещу руската банкова система и изключването на редица банки от SWIFT значително нарушиха способността на Русия да получава плащания по износ, да плаща за внос и да участва в трансгранични финансови трансакции“.

Investor.bg разглежда обобщения списък от западни санкции срещу руската икономика и някои от лицата, заемащи ръководни позиции в руските държавни корпорации, съставен от S&P Global Commodity Insights.

Петролната индустрия

Страни като САЩ, Великобритания, Канада и Австралия замразиха вноса на руски петрол и петролни продукти, като Вашингтон ще търси алтернативни доставки от Южна Америка и Канада. Много анализатори разглеждат възможността САЩ да използват доставки от Венецуела, върху която администрацията на бившия президент Доналд Тръмп наложи санкции през 2019 г. Според някои прогнози добивът на Венецуела може да нарасне с най-малко 400 000 барела на ден, ако САЩ разрешат искания от партньорите на държавната компания PDVSA за търговия с венецуелски суров петрол. Американски представители се срещнаха с президента на Венецуела Николас Мадуро в началото на месеца и поискаха страната да достави поне част от износа на петрол за САЩ.

В същото време Италия, Япония, Германия и Франция се ангажираха да намалят зависимостта си от руския петрол посредством намиране на алтернативни доставчици по време на срещата на Г-7. Европа остава силно обвързана енергийно с Москва, като Русия внася 2,7 млн. барела дневно в региона.

За да се ограничи притокът на финансови средства към Русия посредством нейния енергиен сектор, Западът наложи санкции върху търговията с енергийни продукти на страната, изключвайки някои местни банки от SWIFT. Бяха приети и конкретни мерки срещу 13 руски държавни компании, в това число „Транснефт“, „Роснефт“ и „Газпром“.

Бяха санкционирани и руски олигарси като Игор Сечин, главен изпълнителен директор на „Роснефт“, и Николай Токарев, председател на „Транснефт“.