Западът бърка собственото си единство с глобален консенсус относно Украйна

Една от най-честите реплики, които се чуват във Вашингтон, е, че Русия сега е глобално изолирана - като Китай е основният увъртащ по въпроса. Америка обаче рискува да бъде подлъгана от собствения си пиар. Реакцията на света на руската инвазия в Украйна е много по-сложна. След 24 февруари Западът бе подтикнат да демонстрира повече единство, отколкото го е правил от години. Но по-голямата част от света наблюдава отстрани, чакайки да види накъде ще тръгнат нещата, пише Едуърд Люс за Financial Times.

Не за първи път Западът бърка собственото си единство с глобалния консенсус. Един подвеждащ показател е ООН. При последното гласуване в организацията по-рано този месец 141 от 193 държави членки осъдиха грубото нарушение на международното право от страна на Владимир Путин. Но 35-те, които се въздържаха, представляват почти половината от световното население. Тук влизат Китай, Индия, Виетнам, Ирак и Южна Африка. Ако добавите тези, които гласуваха с Русия, делът им надвишава половината.

Освен това много от тези, които са номинално срещу Русия, хеджират своите залози. Саудитска Арабия обмисля искането на Китай да й бъде плащано в юани за петрола. Това би помогнало да се подкопае силата на долара. И Саудитска Арабия, и Обединените арабски емирства не приеха обажданията на Джо Байдън този месец, когато той искаше те да увеличат производството на петрол – рядко пренебрежение към американски президент.

Миналата седмица ОАЕ бяха домакини на официално посещение от страна на Башар Асад, сирийския диктатор и близък съюзник на Путин, когото САЩ с право смятат за парий. Един от мотивите на ОАЕ за реабилитация на Асад е, че Байдън настоява за съживяване на ядреното споразумение с презирания в региона Иран, което ще освободи повече петрол на глобалния пазар. Дори Израел, може би най-близкият приятел на Америка, още не е определил позицията си. Неговият министър-председател Нафтали Бенет, който се предлага за посредник между Русия и Украйна, е видимо безпристрастен.

Всичко това може да изглежда академично след няколко месеца, ако Украйна продължава да унижава Русия, а Западът - да поддържа единството си. Всички обичат победителя и хеджиращите се сега страни вероятно биха се наклонили обратно към Запада. Но по-големите въздържащи се, като Индия, която учетвори вноса си на петрол от Русия с отстъпка в сравнение със същия период на миналата година, биха коригирали позицията си, което причинява безпокойство във Вашингтон. Раздвоеността на света трябва да бъде повод за размисъл на Байдън и Европа.

Един червен флаг е обичайната тенденция на Запада да претендира за морално лидерство. Това създава три проблема. Първо, лицемерно е. Общественото мнение в САЩ обърна малко внимание на ужасяващата касапница в Сирия, за която е виновен преди всичко Асад. Въпреки че Германия прие 1 милион бежанци през 2015 г., по-голямата част от Запада не последва примера. Великобритания и САЩ приеха по-малко от 50 000 сирийци. Това, което Русия прави с Украйна, е варварство. Но мнозина в мюсюлманския свят смятат, че Америка прилага двоен стандарт. Хиляди цивилни загинаха в Ирак и Афганистан от американски оръжия, въпреки че не бяха целенасочени мишени (за разлика от Украйна).

Втори момент е, че Западът прибързва с приемането, че неговите ценности са универсални. Тази седмица САЩ определиха това, което Мианмар извърши срещу своето малцинство от рохинги, като геноцид. Въпреки че Мианмар, за разлика от Украйна, е в съседство на Индия, Нарендра Моди, хиндуисткият националистически премиер на Индия, предприе само символични протести. Фактът, че рохингите са мюсюлмани, несъмнено му е повлиял. Индия прие нищожна част от бежанците. Всичко това е въпреки факта, че тя, за разлика от Китай, е демократична държава.

Трето, голяма част от света се възмущава от западните санкции. С изключение на износа на горива за Европа, Западът до голяма степен се отдели икономически от Русия за един месец. Изпълнението беше изумително. Но това също така напомни на другите за способността на Запада да наказва онези, с които не е съгласен. В този случай е много трудно да се твърди, че Западът греши. Путин не само представлява смъртна заплаха за демократичните ценности; той също възхвалява закона на джунглата. Нищо чудно, че толкова много малки държави осъдиха Русия в ООН.

Реакцията на западната общественост към варварството на Путин е възхитителна. Но тя е неизбежно избирателна. Колкото повече западните правителства разбират колко големи части от света ги наблюдават, толкова по-способни ще бъдат те да практикуват ефективна дипломация.