Съюзническите лидери на страните членки на НАТО се събраха на извънредна среща на върха днес, за да координират краткосрочните отговори на бруталната война на Русия срещу Украйна.
В дневния ред обаче трябва да се включи много повече, пишат Ханс Бинендийк, сътрудник в Атлантическия съвет, бивш старши директор по отбранителната политика в Съвета за национална сигурност, и Даниел С. Хамилтън, старши нерезидентен сътрудник в института Брукингс, преподавател в Johns Hopkins SAIS и бивш заместник-министър на САЩ по въпросите на европейската сигурност, в коментар за Politico.
Основният фокус на срещата, разбира се, ще бъде незабавният отговор на НАТО на войната - и с право. Лидерите ще търсят как да увеличат потока от отбранителни оръжия към Киев, да приложат допълнителни икономически санкции, да изолират допълнително Москва и да засилят непосредствената възпираща позиция на алианса, като същевременно избягват започването на по-широка война.
НАТО работи по нова стратегическа концепция през последната година, която очертава мисията на алианса за следващото десетилетие. Тези планове трябва да бъдат публикувани през лятото, като трябва да минат и обществено обсъждане.
Планирането на бъдещето е трудно начинание в днешната нестабилна и несигурна среда за сигурност. В средносрочен план войната на президента на Русия Владимир Путин може да доведе до един от няколкото възможни резултата. Възможно е да има смяна на режима в Москва, когато мащабът на грешните сметки на Путин се осветли – макар и това да изглежда малко вероятно. Конфликтът може да се разрасне и да въвлече и НАТО, а може да завърши и с прекратяване на огъня или да се превърне в продължителен партизански конфликт.
Във всички, с изключение на първия и най-малко вероятен изход, НАТО се изправя пред бъдеще на упорита конфронтация с Русия. Без значение дали спечели, загуби или приключи наравно, войната на Путин означава, че огромните източни пространства на Европа вероятно ще бъдат турбулентни, несигурни и спорадично насилствени в обозримо бъдеще.
Най-важният урок за НАТО от ситуацията е, че алиансът трябва да адаптира основната си задача за колективна отбрана. На място. В момента съюзниците зависят от силите, разположени в източните страни от алианса, както и разчита на подсилване от готови сили, които сега са разположени в тила. Ужасяващото унищожаване на украинските градове обаче показва, че подобно възпиране чрез подсилване вече не е нито достоверно, нито желателно.
Вместо това НАТО трябва да премине към възпиране чрез отричане – оперативната последица, когато съюзническите лидери казват, че ще „защитават всеки сантиметър“ от територията на НАТО. Такава промяна ще изисква повече американски и европейски войски, разположени на източните флангове на НАТО, както и ревизирана концепция за военни операции.
Инвазията на Русия в Украйна също така подчертава необходимостта Европа да поеме по-голяма стратегическа отговорност за собствената си защита. Много европейски съюзници сега мъдро увеличават бюджетите си за отбрана, но този нов ангажимент трябва да бъде поддържан и насочен към конкретни стратегически цели.
Например Европа трябва да може да осигури половината от силите и способностите, необходими за възпиране и колективна отбрана. Европейците трябва да бъдат „първо реагиращи“ на кризи във и около тяхната южна периферия. Това означава разработване на способности, които намаляват нуждата да се разчита на САЩ.
Войната също така подчертава важността на устойчивостта – способността да се предвижда, предотвратява и, ако е необходимо, да се защитава и бързо да се възстановява от прекъсвания на критичните обществени функции. Досега НАТО до голяма степен дефинира устойчивостта по отношение на показателите за всяка страна, но устойчивостта, демонстрирана от украинския народ, засилва и разширява концепцията.
Подкрепата на алианса за Украйна подчертава необходимостта НАТО да може да проектира устойчивост напред, извън територията на алианса, към по-слабите партньори.
Нахлуването на Путин в страна-партньор и обединената реакция на НАТО също предоставят възможност да се засили стойността на многото партньорства на алианса. За партньори като Финландия и Швеция, които сега може да се стремят към членство, новата концепция би трябвало да ускори процеса на членство, вероятно с временни ангажименти за сигурност, за да се избегнат ситуацията, в която изпадна Киев.
Като се има предвид постоянното дрънкане на ядрените саби на Путин, позицията на НАТО за ядрено възпиране също ще трябва да бъде преработена, тъй като организацията няма ядрена доктрина, която да противодейства на стратегията на Москва.
И накрая, друг основен фактор, който ще оформи новата концепция на НАТО, е как Китай ще избере да се справи с руската агресия. Президентът Си Дзинпин трябва да направи избор: да се дистанцира от Путин и да помогне за прекратяване на войната в Украйна или да застане на страната на Москва и да изостри конфронтацията със съюзниците от НАТО и множество други нации.
Изборът на Си Дзинпин ще определи възгледите на НАТО към взаимосвързаните стратегически предизвикателства на Северния Атлантик и Индо-тихоокеанския регион. Като минимум НАТО трябва да засили защитата на свързаните с отбраната вериги на доставки и критична инфраструктура, като същевременно засилва партньорствата със сходно мислещи демокрации, като Австралия, Япония и Южна Корея.
В основата на всички тези бъдещи съображения е необходимостта от поддържане на сплотеност и координация през трудни времена. Досега съюзниците от НАТО показаха впечатляваща демонстрация на единство в отговор на инвазията на Путин. Това единство ще продължи да бъде подложено на натиск и алиансът трябва да се увери, че е в състояние да го поддържа.