Войната на Путин изисква съгласуван глобален икономически отговор

Нападението на Владимир Путин срещу Украйна ще преначертае нашия свят. Как ще го направи, остава неясно. Както резултатът от войната, така и (още повече) нейните по-широки последици, включително тези за глобалната икономика, са до голяма степен неизвестни. Но някои пунктове вече са твърде очевидни. Идващ само две години след началото на пандемията, това е още един икономически шок - катастрофален за Украйна, лош за Русия и значим за останалата част от Европа и голяма част от света, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Както обикновено, въздействието на бежанците е предимно локално. Полша вече приютява второто по големина бежанско население в света след Турция. Бежанците се стичат и към други източноевропейски страни. Ще дойдат още. Мнозина ще пожелаят да останат близо до родината си, надявайки се на скорошно завръщане. Те трябва да бъдат нахранени и подслонени. 

И все пак последствията далеч надхвърлят Източна Европа или дори Европа като цяло, както показва междинната икономическа прогноза на ОИСР. Русия и Украйна представляват само 2% от световния БВП и имат подобен дял в световната търговия. Преките чуждестранни инвестиции в Русия и от Русия на други места също са само 1-1,5% от общия глобален обем. Ролята на тези държави в глобалните финанси също е незначителна. И все пак те имат значение за световната икономика, най-вече защото са важни доставчици на основни суровини, по-специално зърнени култури, торове, газ, петрол и жизненоважни метали, чиито цени на световните пазари скочиха.

Според ОИСР този шок ще намали световния БВП тази година с 1,1 процентни пункта. Въздействието върху САЩ ще бъде само 0,9 пункта, но върху еврозоната ще бъде 1,4 пункта. Съответното въздействие върху инфлацията ще бъде плюс 2,5 процентни пункта за света, 2 пункта за еврозоната и плюс 1,4 пункта за САЩ. Повишените цени на енергията и храните ще намалят реалните доходи на потребителите много повече отколкото тези загуби на брутен вътрешен продукт.

Реалните доходи на нетните вносители на енергия и храни също ще бъдат засегнати по-лошо от техния БВП. Освен това е вероятно оценките на ОИСР да се окажат твърде оптимистични. Това ще зависи, наред с други неща, от продължителността на тази жестока война и от възможното разпространение на санкциите върху Китай или на ембаргото върху вноса на енергия в Европа.

Тези очаквани преки въздействия върху БВП са далеч по-малки от онези от Covid: през 2020 г. световният БВП бе с около 6 процентни пункта под тренда. Но пълното възстановяване от пандемията не се осъществи до идването на този нов шок, който навреди на международните отношения, засили тревогите за националната сигурност и подкопа легитимността на глобализацията. Тази трагедия вероятно ще хвърли дълги сенки.

Една от причините за това е влиянието и върху инфлацията и инфлационните очаквания. Федералният резерв на САЩ зае по-ястребова позиция. Но все още вярва в „безпроблемната дезинфлация“ – способността да се ограничи инфлацията без голямо нарастване на безработицата, ако изобщо има такова.

Европейската централна банка също се сблъсква със скок в инфлацията, на който ще бъде принудена да реагира. На практика монетарното затягане вероятно ще навреди на икономическата активност и работните места повече, отколкото се надяваме сега, отчасти поради финансовата нестабилност.

По-фундаментално погледнато, появата на геополитически разделения между Запада, от една страна, и Русия и Китай, от друга, ще изложи на риск глобализацията. Автокрациите ще се опитат да намалят зависимостта си от западните валути и финансови пазари. И те, и Западът ще се опитат да намалят зависимостта си от търговията с противници. Веригите за доставки ще се съкратят и регионализират. Но имайте предвид, че разчитането на Европа на части от Украйна вече бе регионално.

Икономическата политика има само ограничено значение по време на война. Тя не може да спаси тези, които са обект на нападение, въпреки че може да се опита да накаже или възпре отговорните. Но тя може и трябва да реагира на последствията. Паричната политика трябва да продължи да бъде насочена към контролиране на инфлацията и инфлационните очаквания, колкото и неприятно да изглежда това.

Но е възможно и необходимо държавите да прилагат своите фискални ресурси, за да се грижат за бежанците и да компенсират въздействието на по-високите цени на енергията и храните върху най-уязвимите, много от които са в развиващите се страни, особено в нетните вносителки на енергия и храни. Това ще изисква значителна краткосрочна подкрепа. Специалните права на тираж (валутата на МВФ – бел. прев.) могат да се използват за такива цели. Страните с висок доход не се нуждаят от тях и трябва да ги дадат или поне да ги заемат на страните в най-голяма нужда.

Отговорът на тази война ще трябва да бъде много повече от краткосрочен. Точно както Covid ни принуждава да планираме как да се справяме с бъдещи пандемии, така и този конфликт трябва да ни накара да мислим по-усилено за сигурността в свят, по-враждебен, отколкото повечето от нас се надяваха.

Енергийната сигурност ще бъде подобрена чрез още по-бързо преминаване към възобновяеми източници. Тук вече не става дума само за климата. В краткосрочен план диверсификацията на източниците на изкопаеми горива ще бъде насъщна.

Отново е ясно, че Западът и особено Европа ще трябва да извършат голямо и координирано повишаване на капацитета си за колективна отбрана. Това ще струва пари. Европейците имат ресурсите да бъдат по-стратегически независими. Те трябва да ги използват. Докато изолационистката десница е толкова мощна в САЩ, това ще бъде не само правилно, но и мъдро.

На последно място, но не и по значение, Русия трябва да остане парий, докато е на власт този й отвратителен режим. Но също така ще трябва да развием нови отношения с Китай. Все още трябва да си сътрудничим. Но вече не можем да разчитаме на този надигащ се гигант за стоки от първа необходимост. Намираме се в нов свят. Икономическото отделяне със сигурност ще бъде дълбоко и необратимо. Не виждам начин да се избегне това.