ЕС плаща по 25 млн. евро на час за руските енергоизточници

За почти месец от началото на войната в Украйна страните от Европейския съюз са платили близо 18 млрд. евро за покупката на руски изкопаеми горива - природен газ, петрол и въглища, показват данните на Центъра за проучвания за енергетика и чист въздух (CREA). Справка в базата данни показва, че всеки час страните от общността плащат общо по 25 млн. евро за покупката на горива от Русия.

От началото на военните действия европейските държави са купили от Русия петрол за почти 6 млрд. евро, газ за над 11 млрд. евро и въглища за почти 460 млн. евро.

Европа е най-големият пазар на руските енергоизточници и на този етап Русия трудно може да диверсифицира доставките си, ако например страните от ЕС спрат да купуват газ или петрол. Но взаимната обвързаност, защото и Русия е основен доставчик в общността, засега спасяват руската енергетика от санкции, дори и заради войната в Украйна.

Според експерти от брюкселския мозъчен тръст Bruegel, цитирани от EuroNews, ЕС може да не спира вноса на руските горива, а да ги обложи с високи мита например. Това ще накара по естествен път да се търсят алтернативи, но и отново опираме до въпроса за цената на диверсификацията.

Диверсификация

През 2021 година "Газпром", която е единствената руска компания, която има лиценз за износ на газ от страната, е доставила над 181 млрд. куб. метра газ за страните в Европа и Китай, като около 80% от износа е към европейските клиенти. Така енергийната зависимост е проблем не само в Европа, където през последните седмици се дискутират най-различни алтернативи - втечнен газ, допълнителни количества тръбен газ и т.н.

В Москва също търсят нови пазари, но и за тази цел също са нужни големи усилия.

Европа получава руски природен газ по няколко газопровода, като само проектната мощност на "Северен поток 1" е 55 млрд. куб. метра годишно. Капацитетът на газопреносната мрежа на Украйна по данни на "Нафтогаз" е около 90 млрд. куб. метра, макар и договорени да са 40 млрд. куб. метра годишно, а през "Турски поток" в ЕС, през територията на България, могат да влязат до 16 млрд. куб. метра газ годишно.

Разбира се, не всички от тези възможности се използват в проектната им мощност, но са трасета, които дори и чрез търгове за разпределение на дневен капацитет, могат да бъдат използвани веднага от Русия.

За сравнение, пътят към Китай, сочен като алтернатива за Русия, е само един - "Силата на Сибир" с капацитет от 38 млрд. куб. метра годишно. Москва може да постигне истинска диверсификация на доставките си и да не разчита толкова на Европа след изграждането на разширението на "Силата на Сибир". Става въпрос за газопровод с дължина от 6700 километра, от които 2700 на територията на Русия. Тръбите ще минават през Монголия и ще пренасят газ от Сибир към Китай. Капацитетът е до 50 млрд. куб. метра годишно.

Но този проект, макар и дискутиран от години, все още не е започнал да се строи. Последните подробности около него бяха договорени в края на 2021 година. Преди началото на Зимните олимпийски игри в Пекин двете страни подписаха и споразумение за увеличаване на доставките на газ.

Това означава, че диверсификацията ще отнеме в най-добрия случай поне няколко години, а междувременно Китай също започва своята зелена трансформация и заяви, че ще инвестира активно в ядрени централи и възобновяеми източници. Или с други думи сега е въпросът кой пръв ще мигне в играта на енергиен покер между ЕС и руския президент Владимир Путин.