Украинците нямат предвид едно и също нещо, когато казват, че са такива

Какво означава да си украинец? Докато милиони бежанци бягат от страната към Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Молдова, сложната история на региона и неговите хора се преработва по опростени линии, пише Марина Левицка за Financial Times

Инвазията на Путин засили украинския национализъм и обедини източна и западна Украйна. Това беше подсилено от президента Володимир Зеленски и неговите армии от граждани-патриоти. Но всъщност украинската идентичност отдавна разчита на сложна мрежа от културни, езикови и социални лоялности и традиции.

Ще започна със собствената си семейна история. Родена съм в бежански лагер в Северна Германия след Втората световна война. Семейството ми идва от Луганск, който е един от така наречените контролирани от Русия райони на Украйна.

Майка ми е родена в Нова Александрия (днес Пулави), когато градът е част от Полша и после от Царска Русия. Тя се възприемаше както като украинка, така и като рускиня, и за разлика от повечето поляци не беше католичка. Баща ми е роден в Киев и се смяташе за украинец или руснак в зависимост от това с кого говореше.

По времето, когато Украйна стана независима, бях в средата на четиридесетте си години. Ние в Източна Украйна се смятаме за украинци по същия начин, по който човек от Йоркшър смята себе си за англичани. Говорим сурджик, нещо като селски руски. Като дете бях приспивана с украински песнички, които са сред гордостите на Украйна, наред с варените кнедли и супата от цвекло. Ужасявах се от руските народни приказки. Израснах, вярвайки, че Лев Толстой и Александър Пушкин са част от моето наследство, точно както много руснаци не знаят, че Николай Гогол е украинец.

Тогава никой не контролираше никого там на изток. Ако можехте да контролирате триместната си кола (четвъртото място се премахваше, за да побере добитък), докато подскачате през нивите, тогава вие бяхте нещо повече от съседите си.

Колкото по на запад отивате, толкова по-полски става езикът и толкова по-вероятно е хората да бъдат католици. Ние на изток обикновено сме православни като майка ми. Всички ние сме „украинци“, но когато хората използват тази дума, те нямат предвид едно и също нещо – точно както когато хората казват, че са британци.

Значи има поне два вида украинци. Но само един (моят рускоезичен вид) е приемлив за бандата на Путин, а исторически само западният вид е бил третиран като истински украински от Запада.

Връзките между Киев и регионите на Донбас и Луганск изтъняха до точката на скъсване. Киев отдавна спря да плаща пенсии на техните жители, докато много от по-младото поколение мигрираха в Русия. Братовчед ми, пенсиониран академик, който живее в Луганск и остава аполитичен, не получава пенсия от Украйна от 2017 г. Двама братовчеди вече са в Санкт Петербург с внуците си. Друг е в Израел.

Не харесвам Путин, но той е технически прав, когато казва, че Украйна не е древна държава. Повечето сегашни държави са сравнително нови. Но въпреки че Украйна не е древна, Киев е – оттук и значението му за неговия проект. Киевска Рус, федерация от предимно източнославянски народи, която е доминирана от града, съществува от 9 век. Киев е първата столица на Русия до построяването на Москва. Западната част на Украйна, от друга страна, е била част от Хабсбургската католическа империя и включена в Царската империя сравнително скоро.

Кой знае в какво вярва Путин, но той изглежда разчита на идеята, че древната история ще надделее. Сред настоящите ужаси едно нещо изглежда ясно: с каквато и нация да се идентифицират най-много, народите на Украйна и Русия ще загубят в този конфликт.