С всеки изминал ден става все по-вероятно войната в Украйна да предизвика най-значимата промяна в геополитиката след края на Студената война, ако не и след Втората световна война. Китай ни води към заключение. Неговото стратегическо сближаване с Русия преди инвазията, съчетано с подкрепата за Москва след първия ракетен удар, напомня за съюза между Пекин и СССР от 50-те години на миналия век, пише за Financial Times Евън Медейрос, професор от Джорджтаунския университет и член на Съвета за национална сигурност на САЩ в периода 2009-2015 г.
Всъщност Китай сега прекрачва някои опасни прагове. Според информации във Financial Times Китай е отговорил положително на руските молби за военна помощ. Пекин се координира с Москва за разпространение на дезинформация относно съществуването на американски лаборатории за биологични оръжия в Украйна. Неговото съобразяване с глобалните санкции остава открит въпрос.
Окончателната позиция на Китай по отношение на конфликта – да запази подкрепата си за Русия или да прегърне отново геополитическата стабилност, растежа и интеграцията – в крайна сметка ще определи световния ред. Европа сега има историческа възможност да повлияе на стратегическия избор на Китай. За да направят това, европейските лидери трябва да отхвърлят фантазията на Пекин за посредническа роля в конфликта с Москва и изрично да посочат цената на неговата продължаваща или разширена подкрепа за Русия. Китай ще отхвърли всичко освен такъв ясен сигнал.
Войната в Украйна упражнява значителен натиск върху Китай, създавайки възможност за формиране на неговите възприятия и политики. Докато китайският президент Си Дзинпин се подготвя за удължаване на управлението си тази есен, последното нещо, от което се нуждае, е геополитическа разконцентрация или, още по-лошо, оръжие в ръцете на критиците му. Китай също така е изправен пред най-лошите си икономически перспективи от две десетилетия. Както структурните, така и цикличните двигатели на растежа отслабват на фона на Covid. Войната предизвика исторически скокове на цените и смущения във вноса на ключова енергия и селскостопански продукти.
В дипломатически план войната поднови съюзите на САЩ и съживи санкциите като дипломатически инструмент. Сега Китай е изправен пред неудобна стратегическа трилема. Първо, Пекин иска да остане свързан с Москва предвид общата им визия, ценности и значителни енергийни и военно-технологични интереси. Второ, Китай трябва да се придържа към най-свещените принципи във външната си политика: защита на суверенитета и териториалната цялост. Трето, той иска да сведе до минимум щетите върху отношенията си със САЩ и Европа, неговите водещи търговски партньори през последното десетилетие.
И все пак в отговор висшите дипломати на Китай отхвърлиха внимателно преценената си неутралност от 2014 г., когато Русия анексира Крим. Китай открито изразява симпатия и подкрепа за действията на Москва, отхвърля всякаква отговорност, отрича противоречията в позицията си, обвинява САЩ и НАТО, и призовава за дипломация. По този начин войната и нейните геополитически и икономически последици оказват многопосочен натиск върху Китай през една изключително предизвикателна година за неговите лидери.
Това е мястото, където Европа получава възможност, защото тя се радва на момент с максимална стратегическа стойност за Китай. Войната е нарастваща отговорност, Китай открито се присъединява към агресора, а най-важното е, че Пекин заключи, че отношенията между САЩ и Китай са преминали към дългосрочно съперничество.
В това уравнение Европа е решаващият геополитически фактор, но Китай отдавна я подценява като глобален център на сила, вярвайки, че е неутрализирал континента чрез икономическите си връзки с ЕС и стратегията "разделяй и владей". Сега е моментът това да се промени, но посланието от европейските столици трябва да бъде остро, ясно и единно.
За Пекин бъдещето, в което САЩ и големите европейски сили - заедно с азиатските им съюзници - са обединени срещу Китай, е определено незавидно. Посланието на европейските лидери към Пекин трябва да бъде двустранно. Първата част от него е, че Китай ще бъде обект на охулване и санкции, ако въоръжава Русия. Европа също трябва да накара Китай да увеличи хуманитарната помощ за украинците и да призове публично за спиране на ударите на Русия по цивилни цели.
Второто послание е стратегическо. Европа и САЩ трябва да подчертаят гледището си, че действията на Владимир Путин ще създадат глобален хаос и нов тип студена война. Това подкопава международните структури, които подпомогнаха възхода на Китай. Европа трябва да притисне Китай да преформулира отношенията си с Русия – най-малкото да им постави таван – или да изложи на риск всичко, което е постигнал в ерата на реформите.
Това са трудни за предаване послания и още по-трудни за възприемане от Китай. Ако не проработят, тогава поне Европа и САЩ ще имат отрезвяващ момент относно Китай. Занапред те ще могат да бъдат по-съгласувани по отношение на сложните и скъпи политики, необходими за дългата и тежка стратегическа конкуренция с втората по големина икономика в света.
Твърди се, че китайските функционери са казали на европейските дипломати в Пекин: „Вие загубихте Русия, не можете да загубите и Китай“. Европейските им колеги трябва да отговорят, че ако Китай е загубил САЩ и е скрепен с Русия, тогава не може да си позволи да загуби и Европа.
20:41 | 13.09.22 г.