Детронирането на долара като резервна валута рискува вредна фрагментация

По време на Кримската война от 1854-56 г. Великобритания, Франция и Русия водят жестоки битки на територията на днешна Украйна. Стотици хиляди загиват по време на боевете или от болести. И все пак през цялото време британското министерство на финансите продължава да плаща дълговете си към царското правителство, а Русия продължава да плаща лихви на британските държатели на своя дълг. Според новата история на санкциите на Никълъс Мълдър, озаглавена „Икономическото оръжие“, един британски министър е обявил, че е очевидно за „цивилизованите нации“, че публичните дългове трябва да бъдат изплащани на враговете по време на война, пише Робин Хардинг за Financial Times.

Времената се промениха. В отговор на нахлуването на Владимир Путин в Украйна, САЩ и техните съюзници забраниха транзакциите с руското правителство, изключиха определени руски банки от междубанковата разплащателна система Swift и замразиха активите на руската централна банка. Днешният стандартен отговор е не само да не плащате дълговете към врага, но и да парализирате икономиката на агресора - дори и да не участвате в битките.

Замразяването на резервите на Централната банка на Русия беше особено неочакван, безмилостен и ефективен акт. Тя лиши Москва от средствата за стабилизиране на валутата й. Съответно рублата се срина. Но използването на толкова мощна санкция породи опасения от непредвидени последици за международната финансова система. Ако доларoвите резерви на централната ви банка могат да бъдат замразени, когато имате най-голяма нужда от тях, тогава каква е ползата от тяхното държане?

Това от своя страна възобнови стар дебат: дали щатският долар е изложен на риск да загуби мястото си като световна резервна валута. Но докато замразяването на руските активи ще насърчи онези, които биха искали да предоставят алтернатива – най-вече Китай, чрез интернационализация на своята валута, юанът – те едва ли ще изместят долара. По-голямата заплаха е от фрагментация във финансова система, която макар и несъвършена, позволява на всички ни да просперираме заедно.

Золтан Позсар от Credit Suisse твърди, че замразяването на активи на централна банка бележи смъртта на пост-бретънуудската система (родена след като Ричард Никсън изважда САЩ от златния стандарт през 1971 г.) и началото на нов паричен ред, „съсредоточен върху базирани на суровини валути от изток”. Ако вашите долари могат да изчезнат по прищявка на емитента, логиката е, че трябва да поддържате резерв извън базираната на долара финансова система.

Китайските резерви в чуждестранна валута на стойност 3,2 трилиона долара, най-големият запас в света, изведнъж изглеждат повече като слабост, отколкото като сила. Само чрез превръщането си в емитент, а не притежател на резерви, Пекин може да отвоюва част от финансовата мощ на Америка за себе си. Начинът да направи това е да убеди другите да държат юана.

Доларът обаче ще бъде трудно детрониран. Мощта на водещата световна икономическа и военна сила гарантира, че държавните облигации на САЩ са стабилни при криза; Федералният резерв пък гарантира, че те са ликвидни. По време на всякакъв вид икономически сътресения те са активът, който централните банки искат да държат. Всъщност, ако Русия страдаше от природно бедствие или неочакван срив в износа, доларовите резерви биха били точно това, което тя би искала.

Криптовалутите могат да са ценни за отделни руснаци в момента. Като начин за извеждане на пари от страната те са анонимни и преносими. Но за резервите криптовалутите не са от голяма полза: те се търгуват като рисков актив, спадащ по време на стрес, а и почти цялата ликвидност е на борси, където санкциите могат да ги достигнат.

Това отваря пространството за конкурентна валута, най-очевидно юанът - която би била привлекателна за страни, които са приятелски на Китай, като Русия, или за тези, които се страхуват от американските санкции. Но Пекин може да използва санкции също толкова лесно, колкото и Вашингтон. За много други държави, включително големите притежатели на резерви в Азия, да бъдат оставени на финансовата милост на Китай е дори по-малко привлекателно от това да зависят от САЩ.

Така остава рискът от фрагментация. В книгата си Мълдър описва как нарастването на икономическите санкции и блокадите през междувоенните години, като инструмент за налагане на мир, са допринесли за автаркичната политика (на икономическа самодостатъчност – бел. прев.) на нацистка Германия и имперска Япония, като в крайна сметка това дестабилизира международната система, вместо да я укрепи. От няколко години светът се движи към образуването на съперничещи си икономически блокове. Един от начините да се предотврати това е доларът да остане в сърцето на международната финансова система.