Тактическата причина за забраната за внос на руски петрол и газ в САЩ и за плана на Обединеното кралство да прекрати вноса на руски петрол до края на годината, е ясна: да лиши Москва от чуждестранната валута, необходима за водене на войната в Украйна, и да запълни една от малкото останали празнини в икономическата блокада, наложена на Русия. Сами по себе си ходовете е малко вероятно да бъдат ефективни. Двете страни представляват само малка част от руския износ на петрол. Суровината е заменима и се търгува на световните пазари. Всяко по-широко ембарго трябва да бъде част от добре обмислена стратегия, пише Financial Times в редакционен коментар.
Приходите от петрол и газ са жизненоважни за Москва, като съставляват 36% от бюджета на страната през 2021 г., въпреки че това отчасти отразява вече започналите да растат цени. Значението на тези средства само нараства: след като бяха наложени санкции срещу валутните резерви на централната банка, Русия промени правилата си, за да позволи приходите от петрол и газ да се използват по-свободно за финансиране на ежедневните разходи.
САЩ обаче внасят много малко петрол от Русия; много повече отива за ЕС и Китай. С все по-високите глобални цени на "черното злато" - отчасти поради очакването, че руските доставки по един или друг начин ще бъдат засегнати от войната - страната все още ще печели значителна сума от износ за други търговски партньори.
Въпреки това въздействието на забраната от САЩ не трябва да се омаловажава. Макар че може да има най-вече символичен ефект, тя би могла да усили натиска върху други страни или петролни компании да последват примера и да прекратят търговията с Русия. Shell, водеща англо-холандска петролна компания, беше принудена да прекрати операциите си в Русия след обществен протест заради покупката на пратка с голяма отстъпка. По-ниското или несигурно търсене от рафинериите може да доведе до съкращения в руското производство.
Още преди мерките на САЩ и Обединеното кралство, т. нар. самосанкциониране и натискът от страна на потребителите бяха отворили разлика между цената на основния руски петрол "Уралс", и международния стандарт Брент, но това все още не е достатъчно, за да компенсира напълно ефекта от по-високите световни цени. Като алтернатива на забраната, налагането на специална мита за внос на руски петрол може да разшири тази разлика.
Така или иначе, ограничаването на доставките на петрол от втория по големина производител в света ще навреди както на Запада, така и на Москва. По-високите цени на петрола ще повишат вече високите нива на инфлация и ще напрегнат още повече потребителските бюджети. Това може да тества солидарността с Украйна и желанието на избирателите да подкрепят тези политики, докато войната продължава. Натискът на САЩ за намиране на допълнителни доставки - потенциално водещ до частично разведряване с Венецуела и Иран - може да осигури известно облекчение, особено ако други производители от ОПЕК бъдат убедени да увеличат доставките.
Русия вероятно ще отвърне. Вицепремиерът Александър Новак предупреди, че Москва може да намали доставките на природен газ за Европа по газопровода "Северен поток 1" в отговор на западните санкции. Осъществяването на тази заплаха обаче в крайна сметка би било самоунищожително, намалявайки допълнително валутните приходи на Русия. Газът разчита много повече от петрола на тръбопроводната инфраструктура, за да бъде доставян. Извън Европа единственият голям купувач на руски газ е Китай, като има ограничени краткосрочни възможности за увеличаване на доставките в тази посока.
Общественият гняв заради сцените на унищожение в Украйна и сърцераздирателните истории на бежанците направиха ескалацията на санкциите неизбежна. Също толкова неизбежно е строги мерки като петролното ембарго да ударят и двете страни. Западните лидери трябва да започнат да подготвят своите избиратели за въздействието, което ще има това върху цените на енергията.