Оказва се, че решението за напускане на Русия е било лесната част. Две седмици след като Русия нахлу в Украйна, се оформи корпоративен консенсус. От BP до Unilever, международни компании бягат от Русия. Но едно е да кажеш, че ще си тръгнеш, а друго е да го направиш, пише Кет Ратър Пуули за Financial Times.
Има различни видове предизвикателства. Беше достатъчно ясно групите за луксозни стоки да си отидат, достатъчно просто и за BP, за да види, че отношенията й с Роснефт не могат да продължат. Но други трябваше внимателно да балансират между задълженията към служителите си и руските потребители, които останах между чука и наковалнята.
Собствеността на руски бизнес е единият проблем. Има такива, които избраха просто да затворят. Консултантката компания Accenture съкрати всичките си 2300 служители в страната миналата седмица с „щедри“ пакети за обезщетение. Други имат възможността да спрат бизнеси или поделения. Счетоводните компании от Голямата четворка отделят местните операции от своите глобални машини: това, което беше PwC или EY Русия, може да продължи под ново име. Ще има практически трудности - има проблеми със споделените услуги, застраховките, IТ и други - но те вече бяха местни партньорства с повечето печалби, запазвани на местно ниво.
По-сложна е ситуацията за тези, които казаха, че ще продадат, но или не могат, или все още не трябва. BP и Shell спечелиха овации за решенията си да ликвидират дяловите си участия в Русия, BP в Роснефт, а Shell - в партньорството си с Газпром. Но има малко добри купувачи, дори ако Русия разреши продажба.
Поне за BP запазването на дела може да не е най-лошото нещо. Тя има много малко хора в страната и нямаше право на руски петрол като част от дела си от 19,75 процента в Роснефт. Инвеститорите са повече или по-малко готови да отпишат актива. За Shell е по-трудно да процедира с проекта Сахалин-2, където има дял от 27,5 процента и хора на място. Не може просто да врътне ключа и да си тръгне, докато чака да се появи подходящ купувач.
Компаниите, които работят по франчайз споразумения, също трябва да се изправят пред ситуация, която не могат да контролират. В Русия например има 48 магазина на Marks and Spencer, които M&S не може да затвори. Те се управляват от турски франчайзополучател. M&S спря доставките, но не може да спре франчайзополучателя да продава това, което има.
Разтурването на веригите за доставки или операциите е друг въпрос. Не е случайно, че потребителските групи най-бавно решават какво да правят и са най-малко наясно с това как могат и трябва да изглеждат.
Unilever, заедно с Procter & Gamble и Danone, се опитаха да намерят баланс между изпращането на правилното корпоративно послание и лишаването на руските потребители от насъщните стоки, от които се нуждаят. Uniliver ще спре да инвестира в руския бизнес и да печели от него, наред с вноса и износа. Но компанията ще позволи на продукти, произведени в Русия, да се продават на местния пазар - и ще запази своите 3000 служители.
Това оставя изолиран местен бизнес, който трябва да формира нови вериги за доставки. Производствените цикли на потребителски стоки обикновено са доста бързи, така че на теория непосредственото решение за руския бизнес на Unilever може да стане работещо след седмици или месеци. Но дали това ще бъде устойчиво в дългосрочен план? Едва ли.
И макар че петролните и газовите групи получиха похвали за решението си да излязат от дяловите си инвестиции, реалността на техните връзки с Русия стана по-ясна през последните дни. Недомислената покупка от Shell на евтин руски петрол доведе до нов набор от ангажименти за спиране на търговията с руски петрол и изключването му от веригата й за доставки. Но Shell призна, че отбиването й от руския газ е „сложно предизвикателство“, което ще отнеме години.
Години може да продължат й съдебните спорове, които възникват при международните компании, които нарушават договорите си относно Русия. Нямаше време за договаряне на правните детайли. Очевидно това е правилният път при тези обстоятелствата: първо действате, а по-късно се тревожете за последиците. И все пак компаниите, които напускат страната, може да се окажат отговорни към съществени искове за щети.
Разбираемо е да се иска яснота от компаниите относно плановете им за изтегляне. Никой не иска да бъде този, който поддържа режима на Владимир Путин. Но много фирми са в Русия вече 30 години. Обстоятелствата по излизането им от страната ще бъдат бавни и сложни.
07:53 | 14.09.22 г.