Всяка епоха има фигура, която разбива нейните илюзии за това накъде е тръгнал светът. Това прави руският президент Владимир Путин най-важната личност на все още младия 21 ви век, пише за Bloomberg Хал Брандс, професор от университета Джонс Хопкинс.
През последната седмица - и през последното поколение - Путин направи повече от всеки друг човек, за да ни напомни, че световният ред, който приемаме за даденост, е изключително крехък. Човек се надява, че правейки това, той е убедил главните бенефициенти на този ред да се заемат сериозно със спасяването му.
Путин не е първият човек, който осигурява на „цивилизования свят“ сверка с реалността. В началото на 19-ти век десетилетието на наполеонова агресия преобърна широко разпространеното убеждение, че идеите на търговията и Просвещението поставят началото на нова ера на мир. През 20 век фашистки и комунистически лидери показаха колко бързо светът може да потъне в мрака на репресиите и агресията. Но напоследък никой не е разбивал интелектуалните достижения на ерата след Студената война така пълно, както Путин.
Не трябва да сме изненадани: през 2007 г., когато западните интелектуалци празнуваха триумфа на либералния международен ред, Путин предупреди, че започва да руши този ред. В изпепеляваща реч на Мюнхенската конференция по сигурността Путин осъди разпространението на либералните ценности и американското влияние. Той заяви, че Русия няма да живее вечно със система, която ограничава влиянието й и заплашва нейния все по-нелиберален режим.
Той не се шегуваше. У дома и в чужбина политиката на Путин атакува три основни принципа на оптимизма след Студената война относно траекторията на глобалните дела.
Първият беше слънчевото предположение за неизбежността на напредъка на демокрацията. През 90-те години американският президент Бил Клинтън говореше за свят, в който демокрацията и свободните пазари „няма да познават граници“. През 2005 г. друг президент на САЩ - Джордж Буш-младши, лансира амбицията за „прекратяване на тиранията в нашия свят“. Путин имаше други идеи.
Той отмени недовършения демократичен експеримент в Русия и изгради автокрация. Кадрите как Путин публично унижава шефа на собственото си разузнаване по телевизията миналата седмица ни кара да осъзнаем, че най-голямата страна в света по територия, и с един от двата най-големи ядрени арсенала, сега е феодално владение на един човек.
Но Путин не се задоволява с унищожаването на демокрацията в собствената си страна. Той допринесе, чрез кибератаки, операции за политическо влияние и друга подривна дейност, за глобалната „демократична рецесия“, която продължава вече повече от 15 години.