"Ако животът ви все още се усеща като нормален, попитайте се дали правите правилните неща..."
Първият министър на Шотландия Никола Стърджън направи това наблюдение относно борбата с коронавируса, но то също така представлява полезна леща за оценка на икономическите и пазарните реакции на инвазията на Русия срещу Украйна и на това какво може да последва, пише за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College, главен икономически съветник на Allianz и председател на Gramercy Fund Management.
За съжаление животът на тези, които живееха в мирна Украйна само допреди няколко дни, беше преобърнат. Сега страната им е под интензивна военна атака и пълзяща окупация. Мнозина се страхуват за живота си. Други станаха бежанци.
Тъжно е, но това едва ли ще се промени скоро, независимо от многобройните актове на смела съпротива, които вдъхновяват хората по света. Всъщност Русия може да се изкуши да засили атаките си с цел да си осигури контрол над голяма част от Украйна; и колкото повече го прави, толкова по-трудно ще бъде ограничаването и възстановяването на значителните щети.
Колкото по-дълго и по-ожесточено Русия атакува Украйна, толкова повече Западът ще бъде ангажиран с реакция, макар и да избягва пряка военна конфронтация. Първоначалната вълна от санкции срещу Русия започна през уикенда да отстъпва място на по-мощни действия, включително изключването на някои руски банки от международната система за разплащания SWIFT, както и санкции срещу руската централна банка.
Ограничавайки възможностите за международни разплащания на Русия, Западът се насочва към ключов център на икономическа активност. Ако се прилагат цялостно, тези последни мерки имат потенциала да парализират руската икономика. Но те също така включват странични ефекти, които ще повлияят на световната икономика и нейната платежна система.
Докато Западът се противопоставя на руската агресия чрез засилване на ответните мерки, той ще трябва да се справи с множество последствия, които отиват отвъд Русия, която ще понесе основните щети.
Растежът ще се забави и инфлацията ще се увеличи в световен мащаб. Компаниите с бизнес в Русия вероятно ще се сблъскат с нарастващи просрочени вземания, както и кредиторите, имащи финансови експозиции към руски фирми. Тези, които разчитат на внос от Русия, ще претърпят смущения на доставките. А усилията за изграждане на алтернативна система за разплащания, макар и в най-добрия случай частична, ще получат помощ от страни, подозрителни относно доминираната от Запада система, действаща след Втората световна война.
Въпреки че последиците за глобалната икономика и отношенията между кредитори и длъжници са значителни, е необходимо време те да се разгърнат. Така, животът все още може да се усеща като нормален в някои области. Но това е малко вероятно да продължи, ако и Русия, и Западът бъдат въвлечени все по-дълбоко в конфликта.
Що се отнася до финансовите пазари, като се има предвид как завършиха миналата седмицата, човек може да е извинен, ако се чуди дали инвеститорите и трейдърите изобщо са наясно със задълбочаващата се инвазия в Украйна. Европейските и американските фондови пазари повече от възстановиха това, което беше рязка, но кратка разпродажба. Облигациите на развиващите се пазари не бяха заразени от кризата.
Наличието на такива на пръв поглед „нормални“ пазари може да бъде отдадено на няколко фактора, включително някаква комбинация от ниски оценки, надежда, че централните банки ще бъдат разубедени да затягат твърде много паричната политика и дългосрочни поведенчески условия за купуване на дъната. Но такава нормалност няма да може да продължи дълго, ако ситуацията в Украйна се влоши, ако санкциите парализират руската икономика, ако просрочените задължения и преструктурирането на дългове се засилят и ако икономическите и финансови ефекти за останалия свят не бъдат овладени.
Ако инвеститорите не са уверени, че и четирите събития няма да настъпят, би било добре те да обърнат внимание на наблюдението на Никола Стърджън.
10:06 | 14.09.22 г.